Миналата седмица руският президент Владимир Путин препоръча на британците да си променят мозъка. Интересно дали е знаел, че в Британия наричат "Мозъка" точно министъра на външните работи Дейвид Милибанд, който е едно от главните действащи лица в поредната дипломатическа война между Лондон и Москва. В Обединеното кралство е почти невъзможно син на евреин имигрант да заеме висок правителствен пост и то шефското място във Форин офис, при това едва на 41 години. Но когато това се случи с Дейвид Милибанд, не е просто изключение от правилата, а е показателно, че човекът, който го е постигнал, е изключителен във всички отношения. Дейвид Милибанд е първият син в семейството на най-знаменития и уважаван модерен британски марксист – Ралф Милибанд. След 50-те години на миналия век от лекциите на Р. Милибанд са се възпитавали почти всички политици от британската левица. Белгийският евреин Адолф Милибанд пристига на острова през1940 г. буквално с последния кораб, отплавал от окупирана Белгия. В кралството той сменя предизвикващото в него отвращение име Адолф с Ралф, като много бързо става един от главните идеолози на британския марксизъм. До края на живота на Ралф неговата къща в Праймроуз-Хил, в северен Лондон, си остава център на британската левица. От тук са преминали всички, които са представлявали нещо в английския марксизъм и социализъм. Всички леви политици от тоталитарните държави, които по една или друга причина са получили убежище на острова, задължително посещавали дома на Милибанд. Разказват, че когато веднъж се завърнали вкъщи, родителите на Дейвид го заварили да спори с Джо Слово, ръководителя на военното крило на южноафриканската партия Африкански национален конгрес, който бил един от най-известните борци срещу апартейда. Дейвид, както и неговия по-малък брат Ед, учили в най-обикновено лондонско училище. По-точно сред необикновено посредствена среда, където домашната им подготовка и знания им давала възможност да изглеждат като гении на фона на техните връстници от работническите квартали и не много способните им учители. Както по-късно ще напише един от биографите на Милибанд, журналистът от в. "Гапдиан" Андрю Антъни, училището на братята се отличавало с "отвратително ръководство, липса на дисциплина и щателно преследване на всяко открояване от другите, за да се унищожи всеки стремеж към конкуренция или желание за образованост". Като добавим към всичко това и явното недолюбване от страна на учителите към доста по-развития от тях Дейвид, става ясно защо в характеристиката за дисциплина и оценките в дипломата на момчето, което по-късно ще нарекат Brains - Мозъка, преобладават предимно тройки . Въпреки лошата успеваемост Дейвид, както по-късно и неговият брат Ед, без проблеми влизат в Оксфорд. Там двамата братя четири години изучават политология, философия и икономика. След Оксфорд пътищата на двамата се разделят. Дейвид започва аспирантура в Масачузетския технологичен институт, а Ед предпочита Лондонското икономическо училище. Въпреки това братята си остават твърде близки. Те даже почти едновременно се захващат с политика. Ед, като журналист в телевизията, взема интервю от Хариет Харман, който по това време заема видно място в Лейбъристската партия и разбира се познава Ралф Милибанд. След интервюто тя кани Ед в своя екип, за да пише речите й. След това Ед е забелязан от сегашният премиер Гордън Браун и става негов помощник. Когато лидерът на лейбъристите Тони Блеър си търси съветник по политически въпроси Ед му предлага своя брат, който по това време вече е направил престижна кариера в Института за обществено-политически изследвания. Работата при първите лица на лейбъристите едва не разваля отношенията между двамата братя, защото те прекрасно знаели и се съобразявали с враждата между Блеър и Браун. Но след време двамата лидери започват да използват родствената връзка между своите съветници, които започват да играят ролята на посредници между двата враждуващи лагера на левицата. За заслугите им пред партията двамата братя са наградени по достойнство. През 2001 г. Девид Милибанд получава възможността да се кандидатира за парламента от така наречените безпроблемни окръзи, в който избирателите по традиция гласуват за лейбъристите. След четири години от подобен "безопасен окръг" в камарата на представителите попада и Ед. Дейвид Милибанд обаче не успява да създаде връзки със своите избиратели. Той никога не крие, че техните интереси са прекалено тесни за човек предпочитащ да се занимава с голямата политика. Между впрочем, цялата прелест на т.н. "безопасни окръзи" се състои именно в това, че човек не трябва да полага особено големи грижи, за да получи симпатията на избирателите. Затова пък Милибанд създава блестящи отношения със своите колеги в партията. "Дейвид постига почти невъзможното. При такава стремителна кариера и лични качества той почти не си създава врагове. Аз не познавам човек, който би се изказал лошо за него. И става дума не само за лейбъристите"- казва един от неговите приятели. Благодарение на Тони Блеър кариерата на Дейвид Милибанд наистина е стремителна. Едва станал член на парламента Дейвид получава постта младши министър. След още 6 години заема необикновено отговорния за Великобритания и твърде публичен пост на министър на околната среда и екологията. Що се отнася до личните му качества неговите привърженици и опоненти откриват в него само един недостатък, но наистина твърде сериозен. "Работата не е в това, че Дейвид е прекалено умен. Работата е в това, че за разлика от Ед той се гордее с това и не се опитва да скрие от събеседниците си, че е по-умен от тях. Съгласете се, че за политик това не е твърде ценно качество – казва един от приятелите на семейство Милибанд. Алистър Кембъл - бившият съветник на Тони Блеър, веднъж казал на Дейвид: "Знаеш ли, когато говориш с човек над теб светва надпис: "аз съм по-умен от теб". Между другото, точно Кембъл лепва на Дейвид Милибанд прозвището – Мозъка. Дейвид Милибанд е любимец на Тони Блеър. Той имаше шанса да смени своя патрон на премиерското място. Когато за всички стана ясно, че Тони Блеър си отива, на Дейвид Милибанд се гледаше като на един от възможните наследници на премиер-министъра. Още повече, че за самия Блеър бе нетърпима мисълта, че ще бъде заменен от Гордън Браун. В частни разговори Блеър винаги подчертаваше, че ако Милибанд се захване със сериозна предизборна подготовка, той има всички шансове да победи Браун на конгреса. Уважаемият ляв всекидневник "Обзървър" прогнозираше, че Дейвид Милибанд е единственият лейбърист, който може да попречи на Браун да замени Блеър на премиерското място. Но Милибанд не пожела да води сериозна битка. Според неговите приятели, главно поради семейни причини. "Дейвид е готов на всичко, за да защити частния живот на своето семейство. Ясно е, че на длъжността министър-председател той няма да може да направи това" - коментира един от неговите приятели. Дийвид Милибанд е женен за известната американска цигуларка Луиза Шекълтон, която работи с Лондонския кралски симфоничен оркестър. Те имат осиновено в САЩ дете Исак."Дийвид и Луиза преминаха през истински ад, когато осиновяваха Исак. Всичко това се отразяваше във вестниците и вестникарите не бяха прекалено ласкави с тях"- припомнят журналистите. "Възможно е след години, когато Исак порасне и проблема със защитата на личния му живот да не е така остър, нещата да се променят, но сега всичко ще си остане така, както е", казват от семейството. От каквото и да е предизвикано решението на Милибанд да не се конкурира с Браун, новият премиер се отблагодари на своя по-млад колега, като му предложи поста министър на външните работи. Между впрочем, Ед Милибанд зае длъжността министър по въпросите на кабинета, тоест оглавява цялата администрация и гражданска служба в страната. Докато Дийвид Милибанд бе министър на околната среда, той не коментираше делото "Литвиненко". Разбира се, не бе трудно да се досетим за неговото отношение. "Равенство, социална справедливост, свобода на словото и солидарност – всичко това аз съм възприел от своите родитиле" - казва Дейвид Милибанд в интервю за в. "Джуиш кроникъл". "Ако искате да анализирате моите политически възгледи, ще ви бъде много трудно, като не се съобразите с моя произход". Разбира се, че син на преследван емигрант, спасен на острова от тоталитарен режим, ще бъде на страната на политически бежанец. А това, че Александър Литвиненко бе убит по начин, застрашаващ живота на стотици и хиляди хора, разбира се, че ще възмути човек, който твърде отговорно се отнася към своите задължения на министър по околната среда. Като министър на външните работи Милибанд изрази своето мнение по делото "Литвиненко". Не бива да се съмняваме, че точно той стои зад всички стъпки на британската дипломация и правителство по случая Литвиненко и искането за предаването на агента Андрей Луговой, включително твърдото изявление на Гордън Браун, че той "няма да търпи британски поданици да бъдат убивани на територията на Великобритания и то по-особено опасни начини". "Не трябва да имате никакви съмнения, че ако министър на външните работи беше който е да е друг, то Великобритания щеше да действа много по-предпазливо – коментира бившият дипломат от кариерата Доналд Камерън. Публичната твърдост е по-скоро характерна за нашите американски колеги и аз не съм съмнявам, че във всичко това прозира личността на новия министър". Коментар на "Комерсант власт"