Велико Димитров Институт за пазарна икономика Има едно желязно правило и то гласи: ако се харчат чужди пари вместо собствени, то това се прави далеч по-небрежно. Поради тази причина събраните от данъкоплатците средства, се изразходват чрез т.нар. система на обществени поръчки. Което означава, че държавата обявява конкурс, на който се явяват изявилите желание кандидати. И от тях се избира изпълнител. Твърденията, че този механизъм повишава ефективността на държавните разходи и защитава интереса на данъкоплатците имат своите основания. Но дали този механизъм повишава ефективността на държавните разходи, зависи от конкретните процедури. Другият в известна степен подобен механизъм е системата на концесиите и в частност за изграждане и последващо ползване на обекти за определен период от време. Зона на риск Според изследванията на редица неправителствени и световни организации, тъкмо системата на обществени поръчки в България е с най-висок корупционен риск в публичния сектор. А стойността на публичните средства, които се разходват чрез възлагане на обществени поръчки, постоянно нараства. За 2006 г. сключените договори представляват 8,5% от БВП. Договорът за изграждане и въвеждане в експлоатация на АЕЦ „Белене” е изключен, тъй като цялата стойност по правило се отчита през годината, в която е сключен договорът. Ако тази стойност бъде добавена, то процентът за 2006 нараства до 24,4%. До края на 2007 г. се очаква тази стойност да надхвърли 10%. В реално изражение това представлява над 5 млрд. лв. В по-дългосрочна перспектива се очаква този дял да достигне средното ниво за ЕС, което е 16%. Или с други думи - потенциалните загуби от политическа и административна корупция могат да бъдат значителни. Няколко са основните причини, поради които това е възможно да става съвсем законно. На първо място трябва да се отбележат процедурите, които нито гарантират прозрачност, нито равнопоставеност на участниците. Освен това процедурата е ограничена. Оферти за участие могат да подават единствено кандидати, които възложителят е поканил след предварителен подбор. Но възложителят не би могъл да знае кой кандидат ще даде най-изгодните условия, преди да е разгледал всички оферти. Ако броят на предложенията е ограничен, комисията волно или неволно може да дисквалифицира най-подходящия кандидат. В състезателния диалог възложителят разговаря с допуснатите след предварителен подбор кандидати, след което избира един или повече от тях да подадат оферта. Очевидно е, че това е по-непрозрачна процедура дори и от ограничената, което означава и по-висок риск от злоупотреби. А процедурите на договаряне могат и да не се обявяват. Как се открива победителят И тук възложителят има правото да декласира „неподходящи” кандидати. При втората процедура дори не се публикува информация. Възложителят сам избира кандидатите, които да подадат оферта по своя собствена преценка. Единственият начин, по който могат да се затворят тези копупционни „вратички”, е използването на най-добрата практика на откритата процедура. Много неясен е и критерият, наречен „икономически най-изгодна оферта”. Както и твърде голямата свобода, която се предоставя на възложителите по отношение на избора на изпълнител. По-подходящ от гледна точка на прозрачността и ефективността е критерият „най-ниска цена”. Още повече, че ако възложителите не са способни да определят точно какво е необходимо, то очевидно не е толкова необходимо. Следването на принципа на минималната необходимост има също голямо значение. Между химикалка, която струва 1 лв. и 100 лв., трябва да се избира първата. В определени случаи Законът за обществените поръчки позволява заобикаляне на системата без ясно основание. Тези възможности трябва да бъдат премахнати, доколкото предполагат злоупотреби. Какво да се прави? Съществуват, разбира се, и други нерешени проблеми, чието отлагане струва скъпо. Някои от мерките за тяхното преодоляване са следните: Да се намалят праговете, под които процедура за обществените поръчки може да се възлага по реда на Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки, предвид възможността за непрозрачно и дискреционно договаряне и избор на изпълнител. Да се стесни обхватът на търговската тайна и публикуването в Регистъра на обществените поръчки (РОП) на сключените договори в оригиналния им вариант и всички прилежащи към тях документи с отношение към процеса и вземането на решение за избор на изпълнител. Да се публикуват в регистъра всички документи и анализи (формули, тегла, обосновки), изготвени от възложителя, въз основа на които е взето решението за избор на изпълнител. Поетапно да се премине към автоматична обработка и класиране на оферти в случаите, когато обектът на обществената поръчка го позволява (повтарящи се доставки с точно определими качествени параметри). Ако дори и половината от тези препоръки бъдат изпълнени, със сигурност системата на обществени поръчки няма да е толкова корупционна. Дали обаче правителството има воля за промени? Според последните изменения в Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки факт е точно обратното. Министерски съвет повиши стойностите на малките обществени поръчки с място на изпълниние в чужбина и които могат да се възлагат без процедура до 0,5 – 1,5 млн. лв. за строителство и до 50 – 100 хил. за доставки на стоки или услуги. Освен това под съответните начални прагове (0,5 млн. и 50 хил лв.) дори и изискването за минимум три оферти не е в сила. Официално решението за по-високи прагове се обяснява с привличане на оферти и от чуждестранни изпълнители, които иначе не биха били заинтересовани. Това звучи логично, но само на пръв поглед. На практика, тъй като няма изискване за провеждане на процедура, а само за привличане на три оферти (които няма как да се установи дали са фиктивни или не) по-високите прагове означават едно единствено нещо: по-непрозрачно харчене на повече пари.