Когато през 2000 г. Владимир Путин дойде на власт в Русия, всички се безпокояха от въпроса, Кой е господин Путин?". Сега въпроса се промени и звучи така: "Каква е същността на путинска Русия?". Въпреки, че западните лидери и преса и до днес се удивляват, защо Путин се отнася без ни най-малко уважение към тяхното мнение, режимът се държи последователно. Отново и отново чуваме стенанията:"Нима Путин не разбира, колко глупаво изглежда?". Когато в Русия убиват поредния откроил се журналист. Когато в затвора влиза всеки бизнесмен противник на Кремъл. Когато заграбват руските инвестиции на чуждестранните компании. Когато милицията пребива участниците в маршовете за поддръжка на демокрацията. Когато нефто-газовите запази се използват като оръжие или когато руските ракетно-ядрени технологии се продават на държави поддържащи тероризма подобно на Иран и Сирия, струва ли си да си задаваме въпроса: защо правителството продължава да се държи точно така? Кремълският режим се движи от система от ценности, която напълно се различава от ценностите в западните държави, където така и не могат да си отговорят на въпроса, какво се случва зад червените средновековни стени? Правителството на Путин е уникален исторически пример. Частично в страната е наложен олигархичен режим. Начело на властта стой тясно обвързана по между си банда. Отчасти това е феодална система, разделена на полунезависими владения, където господарите събират данъците от своите безправни крепостни. А над всичко това цъфти демократична фасада, която е достатъчна на страната да се вреди в "голямата осморка" на Г- 8, а олигархията спокойно да си пази парите в западните банки. Но ако наистина искате дълбоко да вникнете в режима на Путин, мога да ви препоръчам , какво да прочетете. Не е Карл Маркс и не е Адам Смит. Не е Монтескьо и не е Макиавели, макар че нашият автор също е от италиански произход. Не, това не е "Доктрината на фашизма" от Мусолини или изобщо нещо от областта на политологията. Идете към раздел белетристика и вземете там всичко което можете да откриете от писателя Марио Пузо. А ако искате много бързо да станете експерт по положението в Русия, направо идете във видеотеката, където на DVD задължително ще открието екранизираните романи на Пузо. Можете да започнете с "Кръстника", но не забравяйте да видите "Последния дон", "Омерта" и "Сицилианеца". Преплитането на предателства, тайни, размитите граници между бизнес, политика и престъпност – всичко това го има в книгите на Пузо. Историците днес виждат в Кремъл елементи от "корпоративната държава" на дучето, елементи от латиноамериканска диктатура и от еднопартийната псевдодемокрация в Мексико. Но ценителят на Пузо ще отбележи, че режимът на Путин има всички ясни белези на твърда йерархия, система на изнудване и заплахи, кодекс за мълчанието и което е най-главното, стремеж за получаване на непрестанни доходи. С други думи това е мафия. Ако някои от членовете на най-близкото обкръжение тръгне срещу главатаря, неговата съдба е предрешена. Някога най-богатия човек в Русия Михаил Ходорковски искаше самостоятелно да управлява нефтената компания ЮКОС по корпоративни правила, а не да бъде поредната бурмичка в механизма на путиновата "корпорация КГБ". Много скоро той се оказа в сибирския затвор, а неговата компания бе разпокъсана и разграбена. Нейните остатъци бяха погълнати от влизащите в държавно мафиотската система "Роснефт" и "Газпром". Делото ЮКОС се превърна в образец за по-нататъшни действия. Държавата поглъща частните компании, а парите на държавните компании отиват в частни джобове. Александър Литвиненко бе агент на КГБ, който наруши кодекса на верността. Избяга във Великобритания. Още по-лошо той наруши правилото на омертата: отиде при пресата и започна да публикува книги за грозните дела на Путин и неговите момчета. Не го изпратиха на дъното на морето, както е указано в "Кръстникът" – той загина в Лондон в резултат на първия в историята регистриран случай на ядрен тероризъм. Сега Кремъл отказва да предаде на правосъдието главния заподозрян в убийството. Путин не разбира защо и е на Великобритания да нанася вреди на своите делови интереси, заради живота на някакъв си човек. Подобна логика за него е чужда. В неговия свят можеш да се договориш за всичко. Моралът и принципите, са само пионки в кремълската игра. В случая Литвиненко не трябва да се говори за неразбиране, а за това че диалогът се води на различни езици. В цивилизования свят има неща които са неприкосновени. Човешкият живот не може да бъде предмет на пазарлъци на същата маса където става дума за делови и политически преговори. Но в тази игра за Путин няма правила. Косово, противоракетния щит, тръбопроводите, иранската ядрена програма и демократичните права – всичко това са само карти, които може да се разиграват. Понеже в Русия от много отдавна липсва уважение към закона, а няма никакви реакции от страна на останалите държави, не трябва да се учудваме, че Путин възприе същото отношение и по въпросите на външната политика. Андрей Луговой, обвиненият за убийството на Литвиненко раздава автографи и получава пълната подкрепа от руските средства за масова информация, които не правят нищо без разрешението на Кремъл. Ето вече в продължение на 7 години Западът се опитва да промени Кремъл с благи думи и отстъпки и явно си вярва, че ще успее да въвлече Путин и неговата банда в системата на западната търговия и дипломация. Но се случва точно обратното – мафията разрушава всичко до което се докосне. И използването на правата на човека за търговия вече изглежда като нещо приемливо. Кремъл не променя своите стандарти – той ги пренася във външния свят. Западните лидери и бизнесмени потвърждават законността на случващото се и с това сами те се оказват съучастници в престъпленията. Цените на енергията са толкова високи, че изкушението да се продадеш на Кремъл вече е неустоимо. Герхард Шрьодер не пожела да се откаже от сътрудничеството с Путин приемайки условията му. Като канцлер сключи сделка за строителството на тръбопровода през Балтийско море и след оттеглянето му от властта си намери отлична работа в Газпром. Силвио Берлускони също стана делови партньор на дон Путин. Той дори се застъпи за Путин на срещите на ЕС, където по всякакъв начин отхвърляше критиките за руските престъпления в Чечня или за изпращането на Ходорковски в Сибир. След това в разговорите си с Путин той се шегуваше "Трябваше да стана ваш адвокат!" Сега пък виждаме Никола Саркози да отстоява участието на френската енергийна компания Total в разработването на Штокмановското газово находище. Ще може ли Саркози отчетливо да поддържа Великобритания , ако току що по телефона се е пазарил с Путин за крупните контракти? Но тай трябва да отчете и факта, че ако пък Гордън Браун звънне на Путин и му предложи да свали обвиненията срещу Луговой, то тогава Total ще трябва да се смести, за да отстъпи пространство и на британската ВР в проекта. Ние представителите на руската опозиция отдавна говорим, че нашият проблем скоро ще се превърне в проблем на целия свят. Защото мафията не признава граници, за нея те не съществуват. Кремъл няма да се спре дори и пред ядрения тероризъм, ако това ще отговаря на неговите политически цели. Изгонването на дипломати и визовите ограничения няма да помогнат при такова развитие. Но какво ще се случи ако ограничим пътуванията на руския управляващ елит на Запада, където са техните богатства и имоти? По ирония, тези хора предпочитат да пазят парите си там където управлява закона и засега Путин и неговите богати съратници имат пълното основание да предполагат, че парите им са на безопасно място. Отивайки да карат ски в Алпите, те харчат толкова много пари, че накрая решиха да си ги инвестират в родината, като отпуснаха пари, да си купят едни зимни Олимпийски игри. Нямате причина да прекратявате бизнеса си в Русия. Но не трябва да се заблуждавате и да разчитате на нещо повече от бизнес. Мафията прибира, но не пуска. Путин разбра, че в отношенията с Европа и САЩ винаги можеш да обменяш напразни обещания за реформи срещу твърди неща в брой. Така че по някое време и самия Луговой може да се окаже предмет на пазарене. Гари Каспаров, "Wall Street Journal"