Живко Желев Средната класа у нас може би е мит. Ако беше отчетлива реалност, всички писаници по темата щяха да бъдат излишни. Както е известно, най-много говорим за онези неща, които си въобразяваме, че имаме, а всъщност ни липсват. Като футбола, например. Волейболът, който е на завидно добро равнище, не е на мода. Нищо, че самият президент му е фен. Нищо, че го дават по БНТ. Треньорът Мартин Стоев не е звезда, тъй като не кара крадено ферари. Ако Пламен Константинов е полузвезда, то не е защото е първокласен играч, а защото няколко сбръчкващи се репортерки си падат по него. Стоманената ръка на отбора - Матей Казийски, е почти неизвестен, тъй като няма намерение да участвува в „Пълна промяна” и спортната му биография не е свързана с култовата фраза на Камата: „На майка ти ...!”. Така стои въпросът и със средната класа в България. Тя е мит не защото въобще отсъствува, а по други причини. Икономическите коментатори я определят като национален мираж, който се движи между 4 и 7% от населението. Голямата разлика в преценките се дължи именно на неуловимостта на тази обществена прослойка. Неуловимостта е резултат на съзнателен отказ от външни демонстрации на социален статус. По този признак неуловимата средна класа, на пръв поглед, се родее със сенчестия бизнес. Но всъщност не е така. Разликата е, че докато тя произвежда, сенчестата икономика обслужва. Обслужва не само тираджиите с евтини проститутки, но и големите „национални проекти”, попаднали в лапите на различни офшорки и подставени фирми. Ако сравним оборотите на нашата средна класа с тези на средната класа в САЩ, ще стане много интересно. Американската статистика определя като такива хората, които получават между 45 000 и 90 000 долара годишно. От гледна точка на българския „малък” предприемач това е нормално, а според някои направо си е „слаба ракия”. Друг е въпросът, че съдбата на американеца зависи единствено от данъчната администрация. С други думи: плащаш си данъците – нямаш проблеми. Средният български предприемач е заклещен между назначения капитализъм и държавната администрация. Които процъфтяват в тандем. По тази причина у нас можем да населим с чиновници един нов Пловдив. По същата причина джиповете порше са като народна кола в София. Всички теории за средната класа казват, че тя освен носител на предприемачески дух, собственост и финанси е онзи обществен мотор, които ражда иновациите и социално-икономическата инициатива. А пък историческият опит от действията на средната класа в Германия през 30-те години на миналия век показва, че когато тя е притисната до крайна степен, започва да реже глави. Тъй че да му мислят тия, дето у нас са навикнали да режат ленти. И техните все още живи спонсори.