Днес в Русия корупцията по високите нива вече у никого не предизвиква удивление, поради което едва ли опитите на Алексей Навални да огласи подробности за разкошния начин на живот на руския премиер Дмитрий Медведев ще повишат шансовете за победа в президентските избори през 2018 г. на този борец с корупцията.
Това пише Леонид Бершидский в свой анализ за агенция Блумбърг, цитиран от БГНЕС. „И въпреки това неговото изключително журналистическо разследване все пак има своя принос за разбирането на това как точно работи корупционният механизъм по върховете на руската държавна йерархия и какво могат да разкажат тези схеми за дългосрочните планове и геополитическите възгледи на екипа на Путин. Разследването на Фондацията за борба с корупцията (ФБК) на Навални е изградено на основите на работата, свършена по-рано от руски журналисти, на които се удало да забележат мрежата от организации с идеална цел, управлявани от бивши състуденти на премиера - в известна степен в интерес на Медведев.
Навални и неговият екип са събирали парче по парче документални доказателства за това, че Медведев редовно използва разкошни резиденции в централната част на Русия и на Черноморското крайбрежие. По документи тези резиденции се управляват от благотворителни организации, които, обаче, не оказват помощ на привилегировани граждани.
При това тези организации получават дарения от някои от най-богатите руснаци, включително от основателите на газовата компания "Новатэк" и Алишер Усманов, на когото принадлежат акции в много компании, включително и във Фейсбук и руския мобилен оператор "Мегафон". Усманов, както показа разследването на Навални, подарил на една от фондациите разкошна сграда, която впоследствие станала резиденция на Медведев. Както отбелязва Навални, тези организации с идеална цел не се занимават с никаква активна благотворителност и не дават отчети за своята дейност в министерство на правосъдието. Тези организации с идеална цел също така получават достатъчно значителни суми пари от държавни или имащи връзки с влиятелни хора банки.
По оценките на Навални общата сума от кредити и дарения от олигарси във фондациите, които са управлявани от състуденти на Медведев, наброява 70 млрд. рубли (1,2 млрд. долара). Само че на екипа на Навални така и не му се удало убедително да докаже, че притежател на тези активи - земя, сгради, яхти, лозя в Италия с вила с 30 стаи - е самият Медведев. Говорителят на Медведев Наталия Тимакова нарече работата на Навални опит за предизборна агитация: Навални стана единственият човек, заявил желанието си да участва в президентските избори през 2018 г.
"Безсмислено е да се коментират пропагандистки атаки на опозиционна и осъдена личност, заявила, че той вече води предизборна кампания и се бори за власт", каза тя (Обвинителната присъда, за която тя споменава, беше внесена за повторно разглеждане на делото срещу Навални в съда по изфабрикувани обвинения, макар по-рано Върховният съд на Русия и Европейският съд по правата на човека да отмениха тази присъда). Медведев, който заемаше поста президент на Русия от 2008 до 2012 г., когато Владимир Путин беше принуден да напусне Кремъл, за да не наруши конституцията, много се харесваше на умерените руски либерали. Този бивш юрист от Санкт Петербург изглеждаше по-мек в сравнение с Путин. Някои руснаци виждаха в него възможността да се застане на пътя, водещ към по-съвременна и ориентирана към Запада Русия, поради което решението на Путин да се завърне на президентския пост през 2012 г. разруши надеждите на тези хора.
Ако изборите в Русия бяха действително честни, тези умерени либерали щяха да бъдат целевата аудитория на Навални: неговата антикорупционна кампания и разследванията му можеха да дискредитират цялата класа на днешния руски елит. Само че Русия не бива да бъде наричана действаща демокрация. Напълно възможно е Навални даже да успее да се регистрира: за това той трябва да се сдобие с отмяна на обвинителната присъда. Освен това има много други способи за изваждането му от играта.
Дори и да му позволят да издигне кандидатурата си, той няма да успее да си осигури достъп до централните телевизионни канали, които принадлежат на държавата, и на неговата предизборна кампания ще бъдат оказвани пречки с всички възможни способи. Достатъчно високият резултат на изборите за кмет на Москва през 2013 г. - 27% - едва ли може да се разглежда като примерна прогноза за неговите шансове на президентските избори, доколкото останалите региони на Русия са къде по-консервативни, и тях отдавна не ги впечатляват разказите за корупция на високите нива - в края на краищата корупция в Русия винаги е имало. Антикорупционното разследване е мощен инструмент за самореклама на Навални.
Филмът за главния прокурор Юрий Чайка и неговите синове, който той пусна в ЮТюб през 2015 г., събра 5,3 млн. гледания. Неотдавна появилия се в мрежата филм, посветен на разследване на дейността на Медведев, вече събра 2,2 млн. гледания.
В крайна сметка той най-вероятно ще изпревари филма за Чайка. Само че тези числа са сравними с числеността на аудиторията само на едно пропутинско ток-шоу само по един от националните телевизионни канали. Поради което, колкото и да не се иска на Навални, неговите възможности в сегашните обстоятелства са твърде ограничени за оказване на политическо въздействие чрез неговите разследвания.
Между другото отсъстващото звено в разследванията, посветени на Медведев - отсъствието на доказателства за непосредствена връзка между премиера и тези имущества и активи, които са управлявани от негови състуденти - може да разкаже много за стремежа на Путин и неговите приближени да останат на власт. Журналистите, занимаващи се с проучването на Панамските досиета, забелязаха подозрителна дейност, с която са се занимавали хора, свързани с Путин, но не успяха да намерят доказателства за съпричастността на руския лидер с всичко това.
Предполага се, че е напълно възможно, такава връзка просто да няма. Бъдейки бивш агент на разузнавателните служби, е възможно Путин да предполага, че западните разузнавателни служби непрекъснато търсят компрометираща го информация и способи да го притиснат във финансов смисъл.
Поради което за него най-добрият вариант е да не притежава нищо, а да се опира на схеми с участието на стари и проверени през времето приятели. Намирането на собствениците на имуществото, което ползва Медведев, е невъзможно: собственици просто няма, и всякакви опити за намирането в документите на каквито и да е следи водят до някоя от благотворителните организации, която въобще не е длъжна да изкарва пари или да плаща дивиденти.
Ако Медведев действително е собственик на тази предимно вътрешно руска схема, той ще загуби всичко в случай на излизането на Путин от властта. За това е необходима само смяната на ръководството на благотворителните фондации, което техните основатели-олигарси могат лесно да уредят, а банките може да престанат да им оказват финансова поддръжка.
Във времената, когато руските чиновници, намиращи се на подчинение на Медведев, активно ползват офшорни компании (между другото Путин е много недоволен от това - по причини, свързани с националната сигурност) и регистрират своите дворци в Испания и Швейцария на същите тези компании, Путин и Медведев се въздържат от прилагането на подобни методи, макар техни близки приятели и помощници да са успели да се обогатят в значителна степен. Това е много мощен стимул за оставане във властта колкото се може по-дълго.
Макар че руснаците очевидно са се примирили с корупцията по високите етажи или поне са се научили да си затварят очите за нея, е напълно възможно те още да не са готови да приемат това, че множество имоти и яхти ще принадлежат директно на президента или на неговото близко обкръжение.
При това недиректните схеми напълно се вписват в съветската традиция, изразяваща се в това, че да се позволява на лидерите да живеят добре, докато те управляват страната. Що се отнася до Навални, всяко ново разследване потвърждава статута му на превъзходен руски журналист и борец с корупцията.
Професионалната преса не може да му съперничи или даже да съобщава за неговите разследвания в подробности, защото тя се бои от наказание. И въпреки това в случай на самотен воин като Навални, е много вероятно руските лидери да смятат, че няма от какво да се боят", пише още Бершидский в анализа си.
