Статия на вестник "Ведомости" Вече се живее по-добре, но е по-противно - така според Борис Немцов, бивш вицепремиер и един от ръководителите на Съюза на десните сили, може да се характеризира животът днес в Русия. Той прави равносметка на епохата на Путин осем месеца преди изборите за нов президент на страната. По време на управлението на Владимир Путин реалните доходи на населението се увеличиха, посочва Борис Немцов. Според официалната статистика, те са се увеличавали средно с 10 % годишно и днес средната заплата за страната е повече от 400 долара. Броят на бедните непрекъснато е намалявал, макар че под линията на бедността все още живеят около 25 милиона души. Същевременно продължава да расте пропастта между бедните и богатите и според данни на Държавния комитет по статистика доходите на най-бедните са повече от 25 пъти по-малки от доходите на богатите. Държавата държи под контрол такъв изключително важен показател като инфлацията и тя непрекъснато намалява, макар и не толкова бързо, колкото бихме искали. Националната валута с всяка година е ставала по-силна и сега руската рубла е по-стабилна от американския долар, смята Борис Немцов. По тази причина населението предпочита да държи спестяванията си в рубли, докато преди няколко години за това можеше само да се мечтае. Русия почти напълно се освободи от бремето на външния дълг и благодарение на това страната постигна така желаната независимост. Наистина положението се влошава от това, че сега не държавата, а държавните компании затъват в дългове, за да изкупуват активите на предприятията, и така се превръщат в неестествени, неефективни и корумпирани монополисти. Техният общ дълг към западни банки стигна астрономическата сума от повече от $40 млрд. (Бележка на "Класа" външната задлъжнялост на руските държавни фирми е много по-голяма, само "Роснефт" дължи на европейски банки над $26 млрд). И кой ще плаща за прекомерните им апетити? Засега всичко се свежда до десетките хиляди нещастни акционери на "Роснефт", получили нищожни дивиденти, и до нулевото покачване на акциите на широко рекламираната петролна компания. Положителна оценка може да се даде и на увеличаването на пенсиите и средствата за социални нужди. Макар и незначително, пенсиите се индексират, нуждаещите се получават социални помощи. Благодарение на златния резерв и на стабилизационния фонд от 150 млрд. долара финансовата стабилност на системата е такава, че дори и при сериозно падане на цените на петрола (което е малко вероятно), страната ще може да съществува спокойно още няколко години. Като че ли няма за какво да се безпокоим. Така че слава на Путин, който направи всичко това за нас! Но ако се замислим малко, става ясно, че всички посочени положителни промени са постигнати не благодарение на Путин, а на цените на суровините. Цената на петрола е изключително висока и затова могат да се повишават пенсиите и заплатите, да се дават социални помощи и хората да живеят относително прилично, без да се замислят кой знае колко. Те не се и замислят, а категорично свързват постигането на относително материално благополучие с името на президента. "Вече се живее по-добре". Така мислят около 80 % от населението на страната. Но останалите 20 % процента мислят другояче. Това малцинство е пъстро - там има свободолюбиви и независими хора, има и такива, които не успяха да се приспособят, и пострадали от режима. За тях думата "противно" има особено значение. Противно е да гледаш на "Първи канал" програма "Время" от късния Брежнев период. Противно е, че бавно, но системно от телевизията бяха прогонени всички големи журналисти със собствено мнение, различно от официалното. Противно е, че т.нар. "питерски", т.е. петербургският кръг от приближени на Путин зад приказките за държавно управление и държавен контрол сложиха ръка върху милиарди рубли. Противно е, че корупцията при Путин се увеличи два пъти в сравнение с периода на Елцин и през последните години по този показател Русия заема позорни места в рейтингите. Противно е, че бият с палки абсолютно невинни граждани, които излизат на улицата със съвсем справедливи искания. Противно е, че във всички кабинети виси един и същи портрет. Противно е, че на одобрените от Кремъл митинги студентите ги докарват под строй. И направо ти се гади, че след развихрянето на казармения бандитизъм, след трагедията на пребития войник Андрей Сичов, след провала на балистичната ракета "Булава" министърът на отбраната Сергей Иванов, най-близък приятел на президента, беше повишен до първи вицепремиер и стана един от двамата претенденти за президентския пост. Противно е, че процъфтяваща Москва изглежда като метрополия, а цяла останала Русия е колония, чиито ресурси се изсмукват за столицата. Противно е, че държавата при управлението на Путин отлично усвои ролята на мародер и рекетьор, чиито апетити непрекъснато растат. Но страната е голяма и богата, следователно има какво още да се заграби. Обаче главната беда е, че никой не може да каже на глас нещо за това. Отвратително е, че мнението на хората вече не значи нищо. Искате да избирате - моля, но ще избирате този, когото ви посочим. По-рано имаше 100 млн. избиратели, сега е един. Противно е също, че се примирихме с това, че ще изберат наследника, независимо кой, само ако Путин го потупа по рамото. Според последните статистически изследвания, около 40 % от руснаците са готови да гласуват за онзи кандидат за президент, когото посочи Путин. Без да се замислят! Противно е, че вместо да води разумна и балансирана външна политика, сегашната власт въвлича Русия в надпревара във въоръжаването, докато страната има нужда от нещо съвсем друго. Противно е, че сами си създаваме врагове, че след Америка сред тях се наредиха Украйна, Грузия, Молдова и Беларус. Противно е, че цинизмът и лъжата станаха неделима част от руската политика и никой не се възмущава от това. Какво имаме в крайна сметка? Ако анализираме периода на управлението на Путин, става ясно, че от година на година той е отнемал правата на народа. Те никога не са били много, но той и тях успя да му отнеме. Загубихме правата си и получихме всичко това, което имаме днес. То нямаше да се случи, ако не бяха уволнени най-добрите журналисти, ако не беше въведена цензура в телевизията и в останалите медии, ако губернаторите не бяха назначавани, ако не беше приет репресивен избирателен закон, ако не беше унищожена пенсионната система, ако не беше безграничната наглост на държавните монополи и още много други неща. Трябва ли да обвиняваме за всичко това само властта? Не, не трябва. Тя го правеше с нашето одобрение, ние й ръкопляскахме или най-малкото го приемахме с мълчаливо снизхождение. Мнозинството се умори, то не може, не иска или отвикна да мисли, на него му е все едно. А щом му е "добре" и не му е "противно", шансовете нещата да се променят са малко. В тази ситуация на политическата опозиция й остава да се бори за малцинството. За онова малцинство, за което "човек не само с хляба живее". Връщането на загубените при управлението на Путин граждански права, връщането на Русия към демократичния път на развитие е мисия изпълнима. Превод БТА