Защо мощните стени не спасяват някои страни от опасните съседи

Берлинската стена, след като не можа да попречи на обединението на Германия, рухна благополучно преди четвърт век.

Но и през XXI век ръководителите на някои държави не могат да се отърсят от мисълта, че е възможно да се оградят от враждебните си съседи с помощта на подобни инженерни съоръжения. Поредната "Берлинска стена" скоро ще изникне в Източна Африка - между Кения и Сомалия. Чрез фортификационното съоръжение по границата кенийците искат да се защитят от нелегалните мигранти. Неканените гости от разорената от дългогодишната гражданска война Сомалия проникват в благоденстващата, според техните представи, съседна държава.

В Кения не без основания се опасяват и от друга заплаха - от набезите на радикалната групировка "Аш Шабаб", действаща на сомалийска територия. И съвсем не им се иска да има повторение на големия терористичен акт в търговски център в кенийската столица през 2013 г., за който отговорност пое тази сомалийска групировка, свързана с Ал Каида. "Строителството на стената ще започне тези дни", казва пред лондонския вестник "Гардиън" Иса Тимами, губернатор на кенийската провинция Ламу. "Стената ще ни позволи да живеем спокойно и да не се страхуваме за живота си", добавя той.Засега има малко сведения за това как ще изглежда стената. Искат да я построят от тухли и камъни, а отгоре да бъде поставена бодлива тел. Но на кенийците няма да се наложи да създават собствен дизайн. Пред последните десетилетия има изградени немалко такива стени. Най-известната от тях е 800-километровата, с която Израел се огради от палестинските територии.

И впрочем това е единственият случай, когато от подобно съоръжение има някаква полза. През трите последни години преди нейното издигане атентатори самоубийци отнеха живота на 293 граждани на Израел, а за трите години след това - на 64, почти пет пъти по-малко. За такава сигурност трябва да се плаща скъпо. Един километър от стената струваше на израелските данъкоплатци около 2 млн. долара, а поддържането на съоръжението - 26 млн. долара годишно.

Но най-важното е, че стената така и не гарантира изцяло сигурността на израелците. На мястото на терористите самоубийци дойдоха ракетите, които сега се изстрелват от територията на ивицата Газа. А стената между Мексико и САЩ, построена по времето на президента Джордж Буш-младши, се оказа класическа. Тоест класически неефективна. Тя така и не можа да попречи или ограничи сериозно нелегалната миграция от Латинска Америка в САЩ. За това убедително говорят цифрите на статистиката, които свидетелстват, че потокът от мигранти всъщност се е увеличил след построяването на стената.

Тя няма да бъде сериозно препятствие и пред терористи. Това вече бе доказано преди няколко години от известния режисьор кинодокументалист Джеймс о'Кийф. Той умишлено преминавал на няколко пъти границата нелегално, заснемайки процеса с камера. При което веднъж режисьорът се гримирал като още живия тогава Осама бин Ладен. Но американският пример не се оказа достатъчно убедителен в Саудитска Арабия, родината на известния терорист. Там бе решено да се изгради стена по границата с Ирак за защита от нападения на бойци от "Ислямска държава".

Строителството, както става при саудитските шейхове, започна с размах. Дългата почти хиляда километра стена ще се състои от пет заграждения, бариери и наблюдателни кули и ще е оборудвана с камери за видеонаблюдение и много чувствителни радари. Саудитска Арабия вече има опит в издигането на подобни съоръжения. На противоположната южна граница такава стена отделя кралството от не по-малко неспокойния Йемен. Наистина тя не е покрай цялата 1500-километрова граница, а само на отделни, най-опасни нейни участъци.

Една от най-горещите граници в Евросъюза е тази между Испания и Мароко. Бежанците, които се опитват да проникнат в Европа през Пиренейския полуостров, най-често правят това през Сеута и Мелиля - испански анклави на територията на арабското кралство. Мелиля е заобиколена от 12-километрова ограда с височина 6 метра. Издигането й струваше на европейските данъкоплатци 30 млн. евро. От едната страна оградата се охранява от марокански войници, а от другата - от испанската Гражданска гвардия.

Подобна ограда, но два пъти по-ниска, опасва Сеута. Тя също се охранява от двете страни от марокански и испански военни и полицаи. Като че ли охраната е напълно достатъчна, но войниците и полицаите не могат да попречат на желаещите да се прехвърлят от Африка в Европа, които отново и отново по няколко пъти седмично тръгват на нощен щурм към стените.

По данни на европейската гранична служба Фронтекс през 2013 г. в Сеута и Мелиля са проникнали около 7000 нелегални мигранти. Защо инженерните конструкции често се оказват безсилни да решат проблемите на тази или онази държава? Вероятно е бил прав онзи мъдрец от Китай, който, разсъждавайки защо Великата китайска стена не е съумяла да спре нашествията на номадските племена в Поднебесната империя, е написал: "Всички стени са нищо, ако на тях няма самоотвержени воини."

БТА

Станете почитател на Класа