През тази седмица стана още по-явен разломът в средите на управляващата ни политико-икономическа конструкция. От едната страна на този разлом са Бойко Борисов и ГЕРБ, а от другата се е разположила една разнообразна групировка от политически и икономически играчи, между които Реформаторският блок и по-конкретно етажът, където живее ДСБ, президентът, на когото трудно му се обръща езикът, когато трябва да изрече една дори най-нормална човешка благодарност към руския народ заради освобождението на България, кръгът Капитал, който финансираше и възхваляваше протестърската клоунада, както и няколко други миниатюрни подизпълнители от NGO-сектора, които съществуват единствено благодарение на финансовата щедрост на чуждите фондации. Едни такива подизпълнители дадоха поредния принос към абсурдността на обществения ни живот, организирайки протест в подкрепа на министър. Чували сме за протести в защита на каузи, на социални права или на политически затворници, но протест в защита на министър си е класическо малоумие. Естествено, нещата ставата разбираеми, когато се окаже, че въпросният министър също е част от групировката, за която споменах по-горе.
Този политико-бизнес съюз има нищожна електорална подкрепа, влиянието му се простира върху няколко улици в центъра на София, но пък има пари, има добри позиции в медиите, а благодарение на чуждопоклонническото си поведение има и благосклонно-снизходителното отношение на влиятелни центрове отвъд Океана. Всъщност това е "петата колона" в нашата страна, която е ангажирана със защитата основно на интересите на западните велики сили. Високото самочувствие на българската пета колона произтича преди всичко от близките й връзки с чуждите посолства, а съвсем не от популярността й сред нормалните българи, каквато на практика не съществува. Поведението на тези хора винаги е било дразнещо, но откакто Бойко Борисов ги мушна под шлифера си и ги прибра във властта, наглостта им надмина всякакви граници. Представители на партии с един-два процента електорален успех се държат така все едно всеки път, когато се явят на избори, печелят абсолютно мнозинство. Грантовите анализатори, които са най-гласовитите представители на "петата колона", обикалят телевизорите с вид на хора, носители на единствената възможна истина, и ни учат какво да мислим и как да живеем. Не знам дали сте забелязали, но напоследък няколко особено активни грантаджии заговориха за това, че всеки българин, който не изпада в истеричен възторг при споменаването на абревиатурата НАТО, трябва да бъде разследван от тайните служби. Сега разбирате ли защо политическите представители на "петата колона" толкова неистово се стремят към извършването на персонални промени в сектора за сигурност. Причината съвсем не е в желанието за извършването на някакви кардинални реформи. Това са приказки за пред западните спонсори. Истинската причина се крие в желанието на тези хора да овладеят службите, след което разправата с опонентите им става много по-лесна. Съвсем логично е това тяхно желание. Те прекрасно разбират, че не могат да спечелят симпатиите на хората, но поне могат да се опитат да спечелят контрола върху службите, което увеличава шансовете им да се задържат във властта.
Ако това наистина се случи, може да бъдете сигурни, че демокрацията в България е приключила.Така наречените реформатори, били те политици или анализатори, имат толкова общо с демократичното мислене, колкото общо имат канибалите с вегетарианството. Те просто не търпят да се чува друго мнение освен тяхното. Оттам и желанието им да затварят медии или да уволняват журналисти, които дръзват да оспорват проповядваните от тях догми. А най-смешното е, че самочувствието на тези герои се крепи единствено върху факта, че те бяха промушени във властта от Бойко Борисов. Да, това е същият този Борисов, когато представителите на софийския център, на "просветеното гражданско общество" толкова обичат да иронизират и подиграват. Но независимо от всички иронии и подигравки, те с удоволствие се ползват от всеки негов подарък. Никога не отказват пост или друга властова милост. Не само че не отказват, ами и се натискат за още. Ето това е основният проблем на "умните и красиви" български политици и интелектуалци - тоталното им лицемерие. Затова и огромната част от българите не ги харесва. Затова и те никога не могат да дойдат на власт по нормалния начин. Могат да дойдат на власт само по начина, чудесно формулиран от Стоян Михайловски в баснята му за орела и охлюва - с пълзенье.
Петър Волгин, "Деконструкция", БНР