Люба Кулезич Изглежда, и комисията по досиетата заболя от предизборна треска. Не е ясно дали хвана вируса от прекалено интимна близост с шавливи лобита във властта. Или още при самото й раждане наследи от предшественицата си – комисията „Андреев“, крехка имунна система. От онзиден деветчленката на Евтим Костадинов се записа със свой принос в познатите схеми за кражба на гласове в навечерието на местния вот. Преди три дни от органа се похвалиха, че ще оповестят резултатите от проверката за връзки с ДС на над 40 000 кандидати за кметове и общинари. Заради обема на работата това можело да стане и в последния момент, т.е. 48 или дори 24 часа преди деня за размисъл. В спринтьорската суматоха никой не се сети да попита няма ли тези пускови срокове да влязат в конфликт със законовата разпоредба данните за кандидатите да бъдат публикувани в интернет не по-късно от 7 дни преди вота. Вместо това партиите бяха успокоени, че все пак щели да имат време да реагират и да решат как да постъпят с агентите в своите редици. Законът обаче не ги задължава да ги оттеглят от листите си. Но щом не се предвиждат сцени на лустрация, значи почвата се подготвя за друго, и то в прецизно изчислен момент, след който за някои от играчите ще е късно да реагират адекватно. Може би теренът се разчиства за поръчкови зрелища в стил „политическо харакири“, годни да пренасочат симпатиите на електората минути преди да падне резето на ловния сезон за гласове. Опитът за врязване в изборното дерби с димките на досиетата, и то от името на комисията, стискаща ключа към тайната им власт, води до сравнения с Тартюф. И до днес героят на Молиер символизира показна морална извисеност, от обратната страна на която шават едноклетъчни подбуди. Старата игра в нови дрехи Изглежда демоде, че ДС зависимостите отново се измъкват от килера като плашила. От предишни провали на подобни начинания се знае, че те плашат само гаргите. И ако са в състояние изобщо да предрешават изхода на политическите битки, знакът обикновено е обратен на очакванията. Пък и сегашният закон за достъп до архивите на бившите спецслужби беше преглътнат от мнозинството в парламента именно с мотива, че ще прекрати компроматните войни със секретни данни за сметка на реабилитираната историческа истина. Очевидно на някого във властта съвсем не му е до тази академична идилия. Комисията по досиетата му се присънва в ролята на инструмент, който да удари потенциален съперник в слънчевия сплит, без да му остави време за реакция. Само така може да бъде разтълкувана хвалбата, че комисията успяла да обследва над 10 000 претенденти за местната власт. Но това значи, че в десетината оставащи дни до изборите отговорниците по тайните на ДС ще трябва да отхвърлят още близо 30 000 имена, или 3000 егенета дневно, за да бъдат изпълнени предписанията на закона за досиетата. Първата алинея от неговия чл. 26 гласи, че на задължителна проверка за принадлежност към бившите спецслужби заедно с други изборни длъжности подлежат и регистрираните кандидати за кметове и общински съветници. Само че денонощието се състои от 1440 минути. Дори и да не мигнат десет дни, хората на червения ексдепутат Евтим Костадинов ще трябва да отмятат по 2 комплекта данни от ГРАО на минута. Както и да извършат съответните сверки в секретните картотеки. Това е физически непосилно дори за свръхчовеци. Ако обаче деветчленката не смогне да провери всички кандидати, ще наруши закона. Закононарушенията Очертава се точно такава перспектива. Според един от топекспертите по архивите на МВР комисията е в цайтнот и няма да успее да извърши цялостна проверка. В крайна сметка ще оповести само кандидат-кметове с документирана зависимост от бившата ДС. Вече изтече неофициална информация, че от разкритията най-много ще си изпатят избраници на ГЕРБ в ключови градове на страната. Сред потърпевшите могат да се окажат и популярни градоначалници, уличени в ренегатство заради отказа да се оттеглят в полза на местни протежета на “Позитано” 20. В такъв компроматен контекст изплува името на бургаския кмет Йоан Костадинов. Окончателният резултат от проверката на общинските кандидат-съветници ще може да бъде прочетен в интернет едва след като победителите сред тях си заемат креслата. Дали са били агенти на ДС или не, може да трогне единствено семейните им половинки, а и това не е сигурно. Ако гласоподавателите бяха получили възможност да се запознаят с деликатната информация веднага след номинирането на претендентите, изборът им може би щеше да е доста по-осъзнат от този, който се задава по-другата неделя. Подобно изпълнение в изкуството се нарича халтура. Това е творчество, което имитира нравствено вълнение, а така нареченият катарзис обикновено е поръчков. Волно или неволно, комисията по досиетата също обслужва поръчковия жанр, нищо че неуморно се саморекламира като морален страж на обществото. От създаването си тя открива ту президентски, ту министерски, ту лобистки заговори срещу дейността си, а себе си представя цялата в бяло. Но случайно или не, нейните разкрития все се случват в удобен за някого момент. Едно от главните й оправдания за сегашния късен щурм към тайните папки е, че правителството осуетява работата й с нерешаването на квартирния й въпрос. Наистина срокът за намирането на подходяща сграда за комисията беше три месеца след учредяването й. През август пък всички секретни архиви трябваше да са на нейно разположение, на нейна територия и под нейната юрисдикция. Не стана така. По тази логика законът вече е опорочен многократно, така че вече се изпълнява само частично и избирателно. Импровизациите преди задълженията Комисията обстреля на няколко пъти публиката с разкрития за агентурното минало на депутати, магистрати, президентски екипи. Не я натискаха законови срокове, за да стори това. Явно по-важен се оказа пиарът, демонстрацията на сила и власт в пренареждането на политически пасианси. Затова пък задължителната проверка на кандидатите за местната власт изостана на заден план. Съвсем не изглежда това да е случайно. Комисията вече даде поводи за подозрения, че е съучастник в укриване на досиета. Не успя да ги отхвърли. Защото излезе, че игра комбина със службите, които продължиха по свое усмотрение и според своя филтър да й подават информация. Ако държеше на закона, комисията щеше да призове прокуратурата да се намеси срещу драстичното му нарушаване. И като собственик на архивите да ги запечата до деня на реалното им изваждане от незаконната опека на службите. Понеже не го стори, даде повод за съмнения, че мълчаливо се съгласява с беззаконието, загрижена за бюджетния си уют. Може да се допусне следа от умисъл и в лошата организация за изпълнението на задължението й да се проверят хилядите кандидати за местните избори. Възможната цел на такова протакане, извинено с обективни пречки, е да бъдат цапардосани избрани политически мишени в 12 без 5. При това комисията поема риска сама да стане обект на прокурорска проверка. Защото законът й повелява да оповести в интернет резултатите от проверката си 7 дни преди изборите. А тя се кани да ни просветли часове преди вота. Щом не се страхува да заобикаля параграфи и алинеи, очевидно има картбланш да раздава белязани карти под масата. От кого и срещу колко, едва ли ще разберем. Но това, което ни се сервира като усилена морална жестикулация, всъщност намирисва на сив политически бизнес. Ако не беше така, комисията щеше да бие тревога, че е подложена на политически натиск да извършва груби наказателно-административни прегрешения. Според преходните и заключителните разпоредби на закона, създал деветчленката, всеки дължи глоба от 15 000 до 30 000 лв. за неизпълнено задължение. Простата сметка показва, че само от намесата на комисията в изборния политически процес постъпленията от глоби ще са достатъчни, за да покрият загубите от стачката на един куп протестиращи учители.