За пореден спад от 5-6% в посещенията на германски туристи у нас и това лято съобщиха от възстановения неотдавна информационно-туристически център на България във Франкфурт. При това една от „перлите“ на семейния туризъм – Албена, трайно е изгубила привлекателността си и големите туроператори, като „Некерман“ и ТУИ, вече я заобикалят. Нерадостната картина за спадащ интерес впрочем се забелязва и при други почивни бази по Северното ни Черноморие. Причината не е в предлагането на по-лош продукт в сравнение с по-предпочитаните южни курорти, категорични са от бранша. Защото и отчитаната масовост на юг не е успокояваща, ако се погледне промененият профил на чуждия турист, който идва в България. Факт е, че страната ни лека-полека изгуби атрактивността си на фамилна дестинация. Това лято пък се заговори и за процъфтяващ „алкохолен туризъм“. А в комбинация с безпомощните опити на полицията /доколкото ги има/ да озапти проститутките няма как да не отблъснем германците, традиционно свикнали да почиват у нас по семейному. Това, което наблюдаваме обаче, е по-скоро резултатът от една по-дълбока и недалновидна политика, с която нароченият за „приоритет номер 1“ отрасъл продължава да се сблъсква. Защото, докато ние затваряме рекламни бюра зад граница, съседите ни правят точно обратното. Губим връзката и с отсъствието си в каталозите на големите турагенции. Въпреки че можем да си намерим нишата с промотиране на алтернативните спа, голф, еко, селски или конферентен туризъм. Вместо това разчитаме на „добрите спомени“. С тях обаче добрият туризъм ще продължава да ни се изплъзва.