Днес в Близкия изток е в ход съзнателен опит за връщане на часовника назад до седми век - опит, който до този момент бива осуетен от една от малкото групи в региона, които са готови да прегърнат двадесет и първия век. Става дума за битката на кюрдите срещу „Ислямска държава".
В една част от света, където "радикализъм" твърде често означава „антисемитизъм" и подчинение на жените, кюрдският народ в Северен Ирак и Сирия прекара последните години в пропъждане на ориенталската идея, че хората от Близкия изток са "неподходящи" за неща като демокрация, секуларизъм и права за жените.
В северната част на Сирия, в територии, които отдавна бяха изоставени от склонния към насилие режим на Асад, кюрдите бяха заети със създаването на демократични структури и прекратяването на дискриминацията спрямо жените. В момента в борбата срещу групировката „Ислямска държава" участват отряди, съставени изцяло от жени. Това е, нека перифразираме оценката на Джордж Оруел за революционна Испания, едно състояние на нещата, за което си струва да се бориш.
Междувременно в северната част на Ирак именно кюрдите се възползваха в най-голяма степен от свалянето на режима на Саддам Хюсеин, като консолидираха своята трудно спечелена автономия в три провинции, в които преобладава кюрдското население. За Запада голямата лъжа за войната в Ирак бяха несъществуващите оръжия за масово унищожение. За иракските кюрди най-голямата лъжа беше, че тази война е пълна катастрофа за всички. Откакто те придобиха независимост през 1991 г., благодарение на въведената от САЩ зона, забранена за полети, иракски Кюрдистан се превърна от бедняшки "квартал" в най-успешния и проспериращ регион на Ирак.
Всички на Запад сме чували много остроумни шеги за американския президент Джордж Буш-младши, но колко от вас знаят, че Ербил, столицата на иракски Кюрдистан, тази година беше определена за столица на арабския туризъм? Именно тези умерени дивиденти са нещото, което се намира под заплахата от „Ислямска държава".
Разбира се, съществуват добри аргументи срещу американската интервенция в Ирак и Сирия под формата на войски на място. И ние винаги трябва да бъдем подозрителни към онези, чиито първи отговор на криза е дръзко да поискат въоръжени бели мъже да отидат там, за да "спасяват" хора. Но ако ние не можем да решим чия страна да заемем в една толкова монументална борба като тази на кюрдите и на „Ислямска държава", има много малко причина за това хората да имат вяра в нас, когато става дума за далеч по-несъществени въпроси.
По в. „Индипендънт" и Агенция „Фокус"
