Както е известно, да преговаряш е по-добре, отколкото да воюваш. От тази гледна точка е добра новина, че трудният диалог между Украйна и Русия, с посредничеството на европейците, все пак поне продължава. На форума "Азия-Европа" в Милано не беше постигнат нито пробив, нито дори напредък, тъй като и двете страни в този конфликт не отстъпват от позициите си: Украйна и ЕС се чувстват застрашени от агресивното поведение на Русия, а президентът Путин се чувства изнудван от наложените на Русия европейски санкции. Виновен винаги е другият, а компромис не се очертава никакъв.
Владимир Путин обаче се чувства силен. И той показа това красноречиво с поведението си на срещата в Милано: първо пристигна по-късно, през нощта отиде да празнува с приятеля си Силвио Берлускони, а за пред камерите си беше приготвил изражението на един безкрайно незоинтересован от случващото се човек. Затова пък отново заплаши да ограничи газовите доставки за Европа. ЕС контрира с това, че ще се справи и без руския газ. Ако обаче се стигне до реално премерване на силите, европейците ще трябва да докажат, че могат да издържат на едно по-дългосрочно покачване на цените на газа.
Москва умишлено сее неразрешими конфликти
Иначе в Милано Русия и Украйна отново потвърдиха ангажиментите си към мирния план от Минск, където беше сключено дългосрочно примирие в Източна Украйна. Имайки предвид обаче това, че шефът на Кремъл изобщо не бърза с изпълнението на този план, неговите думи не прозвучаха никак правдоподобно. Изтеглянето на руските войски от границата с Украйна засега си остава само едно намерение. Затова и изобщо не може да става дума за някакво разхлабване на европейските санкции срещу Русия.
Известен напредък в Милано беше постигнат по някои отделни въпроси, но като цяло това не може да се нарече съществено подобрение. Сред тези малки успехи е готовността на Русия да се съгласи на наблюдателска мисия на ОССЕ, която с помощта на безпилотни самолети да контролира границите на две източноукраински области.
За съжаление Киев и Москва изглежда вървят към "замразяването" на конфликта. Нестабилното състояние на Източна Украйна, доминирана от проруски сили, заплашва да се превърне в дългосрочен конфликт. В същото време като че ли се примирихме с анексирането на полуостров Крим. Всички тези действия на Москва изобщо не са случайни: Русия се опитва целенасочено да посее неразрешими конфликти във всички страни, които доскоро са попадали в руската сфера на влияние и сега се стремят към интеграция със Запада, да не говорим за членство в НАТО: Приднестровието в Молдова, Южна Осетия и Абхазия в Грузия, Крим и сега Източна Украйна. По този начин Москва прави невъзможно приемането им в НАТО, тъй като едно от условията за членство в алианса е кандидатът да няма териториални спорове със съседни държави.
Подмененият дневен ред
Изход от тази ситуация засега не се очертава. ЕС използва като средство за натиск икономическите санкции, понеже военен вариант не съществува. В този конфликт Русия обаче е сложила ръка върху крана на газопроводите и седи върху цистерните с петрол. От тази гледна точка на европейците скоро може да им се наложи да вземат и още по-болезнени решения. Добрата новина от срещата в Милано е, че страните в този конфликт продължават да говорят помежду си.
Обстановката в Източна Украйна измести основната тема на срещата на върха - отношенията между Европа и Азия. В Милано всички се занимаваха основно с конфликта в Украйна. Много от азиатските партньори не разбират защо се получи така. От тази гледна точка беше пропилян един добър шанс за диалог с тях.
DW