С всеки изминал ден се задълбочава загрижеността на ЕС по отношение на три източноевропейски държави: в Унгария, Румъния и България във все по-голяма степен започва да се налага авторитарният стил на управление. А руският президент Владимир Путин явно е негов кръстник.
Международната неправителствена организация Freedom House предупреждава: процесите на демократизация в някои от новите страни-членки на ЕС се влошават постоянно. Унгария се нарежда на последно място в списъка на организацията с така наречените "консолидирани демокрации" на ЕС. Така страната остава далеч зад балтийските държави, Полша и Чехия, които също принадлежаха към бившия Съветски блок. Румъния и България, от своя страна, успяват да влязат само в категорията "полу-консолидирани демокрации". Според доклада на Freedom House, някои лидери "систематично разбиват системата на демократичното равновесие под претекста на така наречените реформи". Още преди две години организацията заговори за "Путинизация" в Източна и Централна Европа.
Години наред Унгария беше един примерен ученик за демократизация и европейска интеграция. Но под ръководството на министър-председателя Виктор Орбан страната пое по един по-скоро антидемократичен и авторитарен курс. Унгарският премиер прие Владимир Путин като ролеви модел, който се грижи за "закона и реда" в Русия. Самият Орбан, по начин, сходен на този в Кремъл, идентифицира враговете на Унгария, като "чуждите, които преследват интереси, насочени срещу нацията" и които получават "рушвети за милиони от международните финансови кръгове". Тук се имат предвид онези активисти от унгарското гражданското общество и неправителствените организации, работещи в подкрепа на човешките права и правата на малцинствата, които критикуват политическото развитие на Унгария под ръководството на Орбан.
Румънския премиер Виктор Понта прилага подобен подход. Все по-често той говори за това, че Румъния трябва поеме по път, различен от този на западните страни-партньори от ЕС. Икономиката на страната му трябва да се ориентира на изток, поради "продължаващата рецесия в еврозоната", изтъква Понта.
В това време България е в разгара на предизборната си кампания. На 5 октомври там ще се проведат предсрочни парламентарни избори. Положението на страната не е по-добро от това на другите източноевропейски държави. Още през 2008 г.- само една година след присъединяването към ЕС- анкетите показаха угасване на ентусиазма към Европейския съюз и нарастваща привързаност към някогашния голям брат в Москва.
Германия вече предупреди за прякото влияние на Русия върху българската политика. Във вътрешен документ от федералното правителство от месец май се казва, че Русия разглежда България като парче земя на вражеската територия на ЕС, което може да послужи като отправна точка за бойни операции. В социалистическата партия все още са активни стари комунистически кадри, сътрудници на тайните служби и български олигарси, които са правили бизнес с антуража на Путин. Отношенията са толкова тесни, че Русия има пряко влияние върху законодателството на страната.
Въпреки всичко, терминът "Путинизация" остава спорен. Берлинският политолог Кай-Олаф Ланг не вярва, че признаците на ерозия на демократичните стандарти в тези три държави са се появили изцяло заради руското влияние.
ЕС трябва да бъде наясно за три неща. Първо: къде става въпрос за постепенно премахване на демокрацията, къде- за лошо и корумпирано управление, и къде- за сенчести мрежи. На второ място, изтъква Ланг, ЕС трябва да се споразумее около това кои са "червените линии", т.е. да успее различи кое развитие не е добро, но все още е "приемливо" и кое представлява реална заплаха за демокрацията. И трето: Брюксел не бива да забравя дискусията за ефективните инструменти за налагане на санкции.
Но независимо дали става дума за "Путинизация" или за друга форма на "оригинална демокрация", Унгария, Румъния и България най-вероятно ще продължат да предизвикат опасенията на Европейския съюз.
По „Дойче веле"
