Докато повечето руски петролни магнати и служители от енергийния сектор в Кремъл пресмятат милиардите загуби, до които могат да доведат западните санкции, един от тях оценява късмета си.

Сургутнефтегаз на Владимир Богданов няма западни задължения, няма западни партньори на огромните си сибирски находища и не използва западни технологии за сондажи, като така на практика компанията е имунизирана срещу санкциите, наложени на Русия в опит да бъде убедена да промени политиката си към Украйна.

Богданов, който е на 63 години, управлява третата по големина руска петролна компания от 1984 година и многократно е бил определян като "динозавър" от конкурентите си, които прегърнаха западните технологии, заеми и счетоводни правила.

В днешна Русия обаче това може да бъде печеливша стратегия, тъй като страната управлявана от президента Владимир Путин навлиза във все по-голяма изолация от Запада. САЩ и Европейският съюз наложиха широкообхватни санкции на Русия, включително в енергийния и военния сектор, както и срещу някои държавни служители и бизнесмени, близки до Путин, за да накажат Кремъл за навлизането в Украйна и анексирането на Крим.

"Когато става дума за забраната, свързана с чуждестранните компании и технологии, бих ви предложил за пример Сургут," посочи пред журналисти руският енергиен министър Александър Новак.

"Днес тази компания използва руски подизпълнители, руски оборудване и по никакъв начин не зависи от услугите на западни компании. Де факто, санкциите не засягат Сургут," допълни той.

Говорител на Сургутнефтегаз отказа да коментира и отбеляза, че Богданов също няма коментар. Кръстен на сибирския град Сургут, където дава работа на една трета от тристахилядното население, Сургутнефтегаз произвежда неизменно 1,2 милиона барела дневно или 12 % от добива на втората в света страна износителка на петрол.

През последното десетилетие компанията бе толкова печеливша, че руските й банкови депозити достигнаха 35 милиарда долара и тя изразходва известна сума за придобивания.

"Само Дядо Мраз може да повлияе на дейността ни в Сибир, санкциите не," посочи по-рано тази година Богданов, който избягва медиите.

САЩ включиха Сургутнефтегаз, както и Лукойл, Новатек и държавните фирми Газпром, Газпромнефт и Роснефт в списъка си със санкции през септември, като на практика блокираха достъпа на компаниите до чуждестранни технологии и забраниха на западни компании да работят в сътрудничество по арктически, шистови и дълбоководни сондажи.

"Сургутнефтегаз разчита почти изцяло на собственото си подразделение за сондажи и има репутацията на основоположник в разработването на трудноизвлекаем петрол. Най-новите санкции биха могли да се отразят на добива на труднодостъпен петрол, но като се има предвид ограничения размер на тези операции, последиците ще бъдат доста незначителни," отбеляза анализаторът от Alfa Bank Александър Корнилов.

Сургутнефтегаз, който продава петрола си на хиляди клиенти в Русия и търгува с големи европейски компании като Eni и Total, отчете чиста печалба от 4 милиарда долара през първата половина на годината или с 20 % по-малко от рекордните резултати миналата година заради по-високите разходи.

Политическата криза в Украйна подкопа руската рубла и икономиката и вероятно Сургут ще се възползва от продажбата на петрол в чужбина в долари. Цената на акциите на компанията в рубли почти не се е променила от началото на годината, представяйки се по-добре от конкуренцията и по-широкия руски индекс, макар че в доларово отношение цената се понижи.

Неясна собственост

Сургут бе приватизирана в началото на 90-те и структурата на собствеността й е трудно да бъде определена.

Богданов, който сега притежава 0,3% от Сургут, неколкократно е посочвал, че според документи на компанията тя е собственост на 33 800 акционери, включително служители - рядко срещана организация в Русия, където икономиката е доминирана от държавните гиганти и олигарси.

Около 40 % процента от Сургут бяха продадени на пенсионния фонд на компанията при първата приватизационна вълна през 1995 година. Пенсионният фонд вече не притежава толкова голям дял, според разкрита фирмена информация.

В началото на миналото десетилетие компанията бе напълно приватизирана, като 38 % от акциите бяха свободно търгувани, а 62% бяха задържани от пенсионния фонд и десетки филиали със смесена собственост.

Няколко инвеститори, включително Бил Браудър, главен изпълнителен директор и съосновател на някогашния най-големия чуждестранен фонд в Русия - Hermitage Capital и бивш миноритарен акционер в Сургут, се опитаха да установят как функционира структурата на собственост.

"Бях изгонен от Русия приблизително седмица преди изслушване в конституционния съд, по наша инициатива, за отмяната на собственици акции в Сургут. Мнозина обясниха изгонването ми с нашата дейност," посочи Браудър, на който през 2006 година бе отказано влизане в Русия, а по-късно бе обвинен в укриване на данъци.

"Близо десетилетие по-късно ситуацията е също толкова неясна и непрозрачна, колкото беше тогава," посочи Браудър.

Роденият в Сибир Богданов започва кариерата си като помощник-сондажник и на 33 години вече управлява Сургут. При хаотичната приватизация през 90-те Русия разпродаде над половината петролната промишленост на Съветския съюз, включително най-големите сибирски подразделения - Сургут, Лукойл и Юкос.

Вагит Алекперов и финансистът Михаил Ходорковски купиха съответно най-големите дялове от Лукойл и Юкос и приложиха западните практики в компаниите си.

По-късно Ходорковски бе изпратен в затвора за укриване на данъци и Юкос бе национализиран, което според Ходорковски е отмъщението на Кремъл за неговите политически амбиции.

Алекперов остава извън политиката, но започва голямо изкупуване, прибавяйки към портфейла си бензиностанции в САЩ и рафинерии в Европа .

За разлика от него Богданов не привлича вниманието, живеейки скромно, едва неотдавна се изнесе от апартамент близо до офиса си в къща. Американското сп. "Форбс" определя богатството му на 2,6 милиарда долара, но той многократно е отричал да е богат.

Почива си в Русия и понякога в чешкия балнеологичен курорт Карлови Вари далеч от блясъка на френското крайбрежие или ски курортите, които са толкова известни сред неговите колеги.

Санктпетербургската връзка

Той също така остана настрани от политиката и разширяването - единственият голям актив на компанията му извън Сибир е рафинерията Кириши, близо до Санкт Петербург.

Това е санктпетербургската връзка, която според критиците на Путин е признакът за евентуална бизнес връзка на Богданов с Кремъл. Путин отрича каквито и да било бизнес интереси.

Когато Путин бе заместник-кмет на Санкт Петербург през 90-те години, Кириши изнасяше голямо количество рафинирани продукти чрез търговска къща, която принадлежеше на приятеля на Путин Генадий Тимченко. Американското финансово министерство съобщи тази година, че "дейността на Тимченко в енергийния сектор е пряко свързана с Путин."

То не даде подробности, но включи Тимченко в списъка с лица, срещу които се налагат санкции. Путин казва, че никога не е помагал на Тимченко да изгради бизнес империята си. Името на Тимченко става известно на обществеността за първи път през 2004 година, когато политикът Иван Рибкин заяви, че Путин е най-богатият руснак и Сургут е непряко контролиран от Путин и Тимченко. Рибкин не представи доказателства.

През 2008 година Борис Немцов и Владимир Милов, някога членове на правителството, които по-късно се присъединиха към опозицията, също поискаха Сургут да разкрие структурата си на собственост като част от техния доклада за приятелите на Путин, които станаха милиардери при неговото управление.

Путин и Тимченко неколкократно са отричали да имат участие в Сургут. "Разбира се, че не," посочи говорителят на Путин Дмитрий Песков, когато бе попитан дали Путин има интереси в Сургут. Говорител на холдинговата компания на Тимченко Volga Group посочи: "Генадий Тимченко и Volga Group не са акционери в Сургут и нямат бизнес връзки с компанията," уточни той.

ПО БТА