След две години на компромиси президентът на Франция "Г-н Нормален" стигна до своя момент на истината. Конфликтът между Франсоа Оланд, социалистическия държавен глава, и лявото крило на собствената му партия, който избухна този уикенд и доведе до чистка на левите противници на строгите икономии в правителството, има последици, простиращи се далеч отвъд непосредствената конфронтация.
Те ще повлияят значително и на начина, по който се управлява Франция, и на Европа. Има очевидна вероятност за период на хаос, отразяващ дълбоките тревоги, които са в корените на онази morosite (мрачност), която тегне над втората по-големина държава в ЕС.
Катализаторът сам по себе си не беше особена изненада. Арно Монтебур, безцеремонният икономически министър от лявото крило, каза в реч и в интервю за вестник, че конформизмът е враг и че неговият враг управлява. Той допълни, че Франция е свободна страна, която не бива да се отъждествява с фикс идеите на германската десница и призова за справедлива и разумна съпротива.
Монтебур следваше линия на съпротива срещу германската политика за мерки за икономии от президентските избори през 2012 година насам. Докато Оланд смекчи обещаните реинфлационни мерки за високи данъци, благодарение на които беше избран за президент, неговият министър изглеждаше все повече не в крак. Когато обаче Оланд назначи левоцентристът Манюел Валс за свой премиер през март след катастрофалните местни избори, Монтебур беше повишен заедно с неговия съюзник, министъра на образованието Беноа Амон.
Това бе типично за Оланд, който е прекарал голяма част от кариерата си като задкулисен партиен мениджър. Въпреки цялата институционна власт на поста му той е по-слаб от своите предшественици, защото за разлика от тях е по-скоро произведение на своята партия, отколкото да я моделира така, че да прави каквото той иска. Той е случаен президент, стигнал до сегашното си място благодарение на скандала около Доминик Строс-Кан, който иначе щеше да бъде естественият социалистически кандидат през 2012 г.
Валс бе популярен в страната (макар вече не толкова), а президент с рейтинг на одобрение под 20 процента има нужда от всяка помощ, която може да получи. Редовите социалисти обаче го възприемат като опасно социалдемократичен и застъпник на строгия ред и закон, от същата кръвна група с "черната овца" на левицата, бившия президент Никола Саркози. В същото време антикапиталистическата и антигерманска реторика на Монтебур се харесват на партийните членове и на редовите депутати от партията в Националното събрание.
Сега Монтебур хвърли ръкавицата, а неговият съюзник Амон обяви по телевизията, че се оттегля. Бившият министър на икономиката каза, че Франция трябва да спре мерките за икономии, заради които икономиката потъва, а двамата с Амон твърдят, че в ЕС има мнозинство против политиките на германския канцлер Ангела Меркел. Оланд трябва да реагира, ако не иска да загуби изцяло авторитета си.
Той каза на Валс да състави правителство "в съгласие с насоките, поставени за страната". Това означава съкращаване на бюджетния дефицит и облекчаване на данъците за фирми, за да се вдъхне малко живот на издъхващата икономика, да се съкрати двуцифрената безработица и да се елиминират структурните фактори, които правят Франция неконкурентоспособна.
Това е програма, която правителства от левицата и десницата са отлагали от срива на политиката за растеж по времето на Франсоа Митеран през 80-те, когато Оланд бе правителствен съветник. Залозите сега са по-високи заради политическата среда, която се влоши дотолкова, че някои се питат дали Петата република, основана през 1958 г., още може да функционира.
Валс ще състави кабинет с политици със сходно мислене, вероятно търсейки съмишленици отвъд редиците на социалистите. Това, заедно с бунта на Монтебур и себеподобните му министри, претендиращи, че представляват истинския социализъм, би могло да разцепи партията, което да й коства парламентарното й мнозинство. Евентуални парламентарни избори биха били на първо място референдум за Оланд, който бе обещал тържествено да бъде "нормален президент", но се представи ненормално неефективно. Освен ако не успее да инсценира чудодейно възкръсване, той ще донесе поражение за своите поддръжници. Основната дясна партия "Съюз за народно движение" ще състави правителство в период на съжителство между президента и неговите опоненти.
Такава широка коалиция може би е единственият начин да се постигне структурна реформа, но тя би се изправила пред сериозни практически проблеми в управлението. Традиционната десница е разделена между Саркози, който се завръща на сцената, и бившия премиер Ален Жупе, който този месец заяви амбициите си за президентските избори през 2017 година.
Марин льо Пен, лидерът на крайнодесния Национален фронт, се радва на най-висок персонален рейтинг. Поради избирателната система партията й вероятно би получила малко депутатски места, но това ще й даде възможност да засили атаките срещу системата. Междувременно разбунтувалите се социалисти ще сформират опозиционен блок на другата страна с гласовита подкрепа от твърдолинейната Лява партия на Жан-Люк Меланшон.
Това би предвещавало лоши неща за еврото и за сътрудничеството в ЕС. Тенденцията да се обвиняват външни фактори - предимно Меркел - за бедите на Франция, би процъфтявала наред с нарастващата тревога за националната идентичност, която лежи в основата на morosite.
По БТА