Политиката на Владимир Путин е некомпетентна, а опитът му да възстанови Русия като велика сила ще се провали. Това твърди Нина Хрушчова, внучка на някогашния съветски лидер Никита Хрушчов, която в момента се занимава с политология в Ню Йорк. Анализите на Нина Хрушчова се появиха в „Глоуб енд мейл", „Хъфингтън пост", „Джапан таймс", „Ди велт" и други световни медии.
Когато некомпетентността в Кремъл достигне смъртоносни равнища, властниците там трябва сериозно да се разтревожат. Когато се разчу новината за свалянето на малайзийския самолет, хората с по-добра памет в Русия веднага се сетиха за съветското нападение срещу един южнокорейски пътнически самолет преди 31 година и политическите последици от него. Тогава Кремъл първоначално излъга, че няма нищо общо със свалянето на самолета. После обяснението беше сменено: всъщност южнокорейският самолет изпълнявал американска шпионска мисия. Инцидентът доведе обаче до сериозни сътресения вътре в съветското ръководство и сложи край на кариерата на маршал Николай Огарков, началник на Генералния щаб и един от най-упоритите хардлайнери. Неговите прозрачни опити да оправдае свалянето на пътническия самолет само направиха Кремъл за смях.
Лъжите на Огарков съвпаднаха по време с все по-задълбочаващите се неуспехи на съветските войски в Афганистан – и двете показаха, че цялата система е прогнила. Стагнацията започна в епохата на Брежнев и се задълбочи след неговата смърт през 1982 година. Неговите наследници, най-напред КГБ-истът Юрий Андропов, после Константин Черненко, още поемайки властта, се намираха с единия крак в гроба и изобщо не бяха в състояние да реформират Съветския Съюз.
В Афганистан непрекъснато умираха войници – загубите бяха същите, като американските във Виетнамската война, но за много по-кратко време. Тези загуби показваха, че Кремъл вече се е превърнал в опасност за самия себе си. Свалянето на цивилен пътнически самолет само усили това убеждение. Тъкмо то даде тласък за издигането на Михаил Горбачов до върха на съветското ръководство и форсира подкрепата за неговата политика на перестройка и гласност.
Не е задължително историята да се повтаря, но със сигурност хората около Путин, ако не и той самият, напоследък често се сещат за провала на Огарков и последствията от него за съветските елити. Та нали властниците в Кремъл, а и самият Путин, винаги се дефинират през идеалите от миналото и рядко търсят нови перспективи, водещи към бъдещето. Факт е, че аргументите, с които Путин оправдава анексирането на Крим, много напомнят обясненията на Брежнев за нахлуването в Афганистан. Още през 2004 година Путин заяви, че е имало легитимни геополитически съображения за това Съветският съюз да пази централноазиатската си граница. Сходни съображения той изтъкна и тази година, след като окупира украинска територия.
В „ерата Брежнев" експанзионистичната политика на Кремъл беше следствие от парите, които СССР трупаше от нарасналия износ на енергия. Въоръжаването и военната модернизация, които провежда Путин през последните години, също се финансират със средства от износа на енергия. Но този златен дъжд само прикрива некомпетентната икономическа политика на Путин – защото стопанският ръст и държавните приходи вече се дължат само и единствено на нефта и газа.
Некомпетентността на Путин отива далеч отвъд икономиката. Неговите сили за сигурност продължават да действат с огромна бруталност и не подлежат на никакъв контрол. В някои части от страната те дори сe съюзяват с престъпни банди. Правосъдието се дирижира и не дава никакви надежди на обикновените хора. Немарливост и главозамайваща безотговорност периодически водят до експлозии във военни обекти, нефтени платформи, мини, болници и старчески домове; да не говорим за авариите, които се случват на подводници. Обществената подкрепа за анексирането на Крим постепенно ще намалее и тогава ще лъснат провалите на Путин, особено на фона на сваления малайзийски самолет.
Путин фактически е иззел всички функции на държавата. И ще му се случи същото, което се случи на геронтокрацията, свършила с появата на Горбачов: един ден ще му търсят сметка за всички провали на държавната машина. Сега Путин е на 61, тоест – десет години по-млад от възрастта, на която бяха съветските ръководители, докарали страната си до пропастта. По конституция той може да управлява още 10 години. Но като имаме предвид минималния ръст на БВП от само 1,3% за 2013 година и очаквания икономически застой, за който ще допринесат и санкциите, патриотичната гордост на руснаците бързо ще се изпари.
Надценяването на собствените сили в Афганистан и свалянето на южнокорейския пътнически самолет ускориха краха на Съветския Съюз. В момента имаме достатъчно основания да смятаме, че и Путин ще се провали в опита си да възстанови Русия като велика сила.
По "Дойче веле"