Вече за всички стана ясно, че САЩ вдигат ръце от Близкия изток. Те имат няколко причини за това.

Преди всичко Близкият изток загуби за САЩ предишната си привлекателност. Потребността на Америка от петролните и газови ресурси в региона постепенно намалява. Това на първо място е обусловено от "шистовата революция". От началото на 2000 година САЩ активно разработват технологията за добив на шистов газ. Миналата година обемите на добития газ нараснаха до 245 милиона куб. м. Миналата седмица за първи път след 41 години САЩ извършиха първата, макар и символична, продажба на петрол. По този начин в скоро време САЩ ще заемат позиция не на вносител на газ и петрол, а на износител.

Наред с това погледът на Америка е прикован към Азиатско-Тихоокеанския регион, тъй като този регион и особено Китай са бързо развиващият се пазар на новия век, а следователно това е източник на много по-сериозни приходи. Заради това се извършва активна политика на обикаляне и контрол над Китай, силата на който постоянно се увеличава.

Друга причина е умората от Близкия изток. Опитът на САЩ в Ирак и Афганистан през последните десет години изключително много умори американците. И не само американските политици, но и народа. Според резултатите на анкета, извършена в началото на тази година от центъра за проучвания Пю (Pew) изолационизмът в Америка е на най-високото равнище през последния половин век.

Междувременно позицията на Пентагона става все по-рязка. Всички от сегашните висши генерали са служили в Ирак или Афганистан. Затова им е достатъчно само да чуят "Близък изток" и косите им се изправят.

Още един фактор е общественото мнение в Близкия изток. Вече никой не спори за това, че намесата в региона още повече увеличава антиамериканските настроения и води към по-нататъшна ескалация на кризите.

Последният от факторите, които бихме искали да споменем, е свързан с отдавнашните и постепенно увеличаващи се разногласия на САЩ със съюзниците им в региона. Основна заплаха за старите съюзници на Вашингтон - Израел, Египет и всички страни от Персийския залив, начело със Саудитска Арабия, е Иран. САЩ обаче със сигурни стъпки вървят напред по пътя за развитие на съюзнически отношения с Иран.

Всъщност САЩ не възприемат ислямизма като заплаха. Макар САЩ да не приемат за събеседници ислямистки организации като Хамас и Мюсюлмански братя, Вашингтон ги отделя от радикалния ислям. При това по-горе посочените им съюзници смятат тези организации за свои врагове. Това противоречие се прояви особено ясно, когато американците се обявиха за прекратяване на огъня в Газа. По този начин САЩ обърнаха гръб на Египет и Израел. Посредством Турция и Катар те открехнаха врата към Хамас. Това може да означава, че в скоро време САЩ ще променят стратегията си към въпросните организации.

Отделен проблем представляват разногласията, съществуващи между самите съюзници на Вашингтон. Новите представи за това кой е приятел и кой враг, изискват от САЩ в различните конфликти да изграждат сътрудничество с различни страни. Разногласията на САЩ със съюзниците им и между съюзниците им често създават колебания и съмнения у Вашингтон. Това пречи на създаването на здрави съюзи.

Вследствие на това САЩ постепенно се отказват от региона. Тази маневра на отстъпление президентът Обама обобщи през май в реч във военната академия на САЩ в Уест пойнт - "Фактът, че имаме най-добрия чук, не означава, че всеки проблем е пирон за нас".

След това обаче той бе принуден да изброи всички проблеми в Близкия изток, защото колкото и САЩ да се стараят да се оттеглят, регионът е далеч от мира и спокойствието. А това означава, че сега регионалните проблеми ще бъдат предадени на страните в региона. Създаващата се в Близкия изток празнина трябва да бъде запълнена от самите регионални сили. В тази връзка на Турция се пада критично важна и водеща роля.

БТА