Защо да е лесно, като може и да е трудно? Вместо гласуване по пощата турското правителство реши да отвори 116 изборни секции в 56 държави. Турците, живеещи в Германия, имаха 4 дни (31.07-03.08), за да гласуват на първия тур на президентските избори, насрочен за 10 август. Избирателни бюра са разкрити в седем града. По турските гранични пунктове също са разположени изборни секции, за да могат да гласуват и заминаващите или връщащите се в/от почивка.
От юридическа гледна точка всичко изглежда наред и никой не би могъл да оспорва така създадената организация. Но обикновено дяволът се крие в детайлите.
Сметките на Ердоган са ясни: избирането му за президент ще разшири властта му до степен, позволяваща му окончателно да се разправи с критиците си и демократичната опозиция. Например да спре всички разследвания на обвиненията в корупция и злоупотреба с власт към неговото управление. Да не забравяме и политизирането на исляма, или, ако щете, ислямизирането на политиката. От 2002 година насам, при управлението на Ердоган, турското общество все повече се идентифицира с ислямската религия. Факторът религия значително увеличи самочувствието на турците и на турската диаспора, особено в Германия.
Едва ли подадените в чужбина гласове за президентските избори ще изиграят съществена роля. Общо 53 милиона турци имат право на глас и 1,4 милиона гласове, които могат да бъдат подадени в Германия, няма да наклонят везните в едната или другата посока. Междувременно вече дори не става дума за това, дали Ердоган ще спечели изборите, а с колко ще ги спечели. Освен това далеч не всички турци в Германия ще гласуват, защото за много от тях участието в изборите означава да пропътуват стотици километри до най-близката избирателна секция - ако не станем свидетели на организиран транспорт до урните, в което управляващата Партия на справедливостта и развитието има солиден опит, както показаха и последните изборни прояви на премиера Ердоган в Германия.
Така погледнато, възможността за гласуване в Германия е фарс, който служи единствено за излъскване на имиджа на Ердоган. В бъдеще той ще може да се бие в гърдите, че е дал възможност и на турската диаспора също да участва в демократичния процес. А всички предишни турски правителства би трябвало да се срамуват, защото през последните 40 години съвсем бяха забравили своите сънародници в чужбина.
По "Дойче веле"
