Какво се случва с френския политически елит? Рейтингът на социалистическия президент Франсоа Оланд е паднал катастрофално, защото от страх да не настрои всички срещу себе си е решил да не прави нищо. А неговият консервативен предшественик и възможен противник на следващите президентски избори Никола Саркози беше третиран като престъпник. Обвинението срещу него гласи, че се е опитал да подкупи високопоставен прокурор. На всичко това се радва Марин льо Пен - лидерката на десноекстремисткия Национален фронт, която наблюдава как двамата й съперници се самоунищожават.
След убедителната победа на Националния фронт на европейските избори партията е първа политическа сила във Франция. Вярно е, че Льо Пен не успя да създаде нова крайнодясна фракция в ЕП, но по-важни за нея са вътрешнополитическите успехи. А там двете традиционни партии в момента наливат вода тъкмо в нейната мелница.
Франсоа Оланд спечели на последните президентски избори от протестния вот срещу Саркози. Неговата надменност и парвенющина, както и постоянните слухове около бляскавия му брак с Карла Бруни много бързо дотегнаха на французите. Накрая те искренно желаеха да имат "нормален" президент и поради тази причина избраха Франсоа Оланд. Проблемът е обаче в това, че Оланд се оказа и пасивен, и то в момент, когато френската икономика все повече губи конкурентоспособност, а безработицата расте. Десният Съюз за народно движение обаче не успя да се възползва от слабостта на Оланд най-вече заради това, че всички в дясното политическо пространство са дълбоко изпокарани.
Единственият представител на дясната опозиция, който имаше добри шансове да се справи едновременно и с Оланд, и с Марин льо Пен, беше Никола Саркози. Запитан дали ще се кандидатира отново за президент, той беше посъветвал журналистите да съдят за това по брадата му. И наистина - напоследък Саркози ходи гладко обръснат, както когато беше президент. Само че и неговите планове за бъдещ президентски мандат може би са вече погребани. Във всеки случай кадрите с отвеждането му в следствения арест сериозно намалиха шансовете му за преизбиране. Независимо как ще приключи тази съдебна сага, ясно е едно - Саркози беше публично унижен. Освен това срещу него има и други обвинения, които само засилват представата за един прекалено самовлюбен политик. В рамките на собствената му партия може и да вярват на Саркози, че става дума за опит да бъде политически дискредитиран. Но мнозинството французи не искат да го виждат повече в Елисейския дворец.
Ако въпреки всичко Саркози успее да се наложи вътре в партията и бъде номиниран от нея за президентските избори през 2017 година, Франция може да се окаже изправена пред сериозен проблем: позициите на Оланд са толкова слаби, че той неминуемо ще загуби, а Саркози може само да разедини нацията; Марин льо Пен пък ще тръби на всички страни, че тя е единствената, която се различава от самодоволната политическа каста, и която изобщо не се интересува от народа.
На президентските избори през 2002 година Жан-Мари льо Пен - бащата на днешната лидерка, изненадващо стигна до балотаж с Жак Ширак. Консерваторът Ширак обаче спечели с голямо мнозинство, защото много леви избиратели го подкрепиха, за да спрат Льо Пен. Саркози не би могъл да разчита на подобна развръзка в случай, че стигне до балотаж с Марин льо Пен: първо - защото той поляризира дълбоко френското общество, и второ - защото много французи междувременно са приели Националния фронт. Затова във френската десница спешно се търси нов партиен лидер и кандидат за президентските избори, който да е едновременно почтен човек, обединител и реформатор. Партията може само да спечели, ако не заложи всичко на Саркози.
По "Дойче веле"
