Най-неочаквано финансовият министър Орешарски се обади, и то така, че с един ход отне прозвището Поразяващата уста от икономическия си колега. След крилатото сравнение на учителската стачка със седянка, последва още по-остър вираж по Дарик радио с фразата, че България е на ръба на пропастта. Ако бъдат изпълнени учителските искания, каза той, следва срив в икономическата система на страната. Той вече носел оставката в джоба си. Но ако страната е на ръба на пропастта, защо държи оставката в джоба си? Защо не я връчи където трябва? Нали имаше валутен борд, макрорамка, скок на данъчните приходи, огромен бюджетен излишък? Нали ще се въвежда плосък данък от 10 на сто – мечтата на утопичния неоконсерватор? Какво стана с лавината от международни доклади и класации за икономическия стабилитет на България? Ние ли ги заблуждавахме, или те нас? Подобни театрални изяви отиват на опозиционен депутат, но не и на финансов министър. Представете си какво би станало, ако шефът на Федералния резерв се изкаже в този стил.: борсова паника, банкови трусове, срив на долара. Само заради няколко думи. На всички е ясно, че Орешарски се опитва да пречупи стачката с пропагандни фишеци. Но може ли първият финансист да гърми фишеци? Ами ако утре народът масово хукне да обръща левовете в евро? Ами ако заради тази пропаганда банките останат без налична чужда валута и спуснат кепенци? Бедни ми Орешарски, по-добре да беше си замълчал. Защото никой вече няма да повярва, че си сериозен финансист.