Какви ще бъдат последиците от сегашните наводнения в Сърбия в този момент е невъзможно да се определи с каквато и да било прецизност. Например, какви щети ще бъдат нанесени на достатъчно крехкия републикански бюджет?

Хиляди жилищни обекти, къщи и сгради, които ще бъде необходимо да бъдат обновени или изградени наново. Стотици увредени улици. Десетки пътища, държавни институции и фабрики. Какво ще правим със селскостопанската продукция, която в някои краища вероятно ще бъде наполовина по-малка.

Къде и в какви условия ще живеят хилядите евакуирани от наводнените райони, тъй като приемни центрове като Белградският панаир или спортните зали със сигурност не са решение дори в средносрочен план. Какви щети са нанесени на околната среда, такива калкулации ще бъде трудно да бъдат направени.

А онова, което по никакъв начин не може да се пресметне, това, което не може да се сведе до математика, са щетите, нанесени на човешките съдби. През последните два дни зачестиха апелите за пристигане на психолози в приемните центрове. Няма материална помощ, която да компенсира изгубените животи, да върне най-скъпите, да утеши в дните, в които не е известна съдбата на най-близките хора.

Няма такива пари, които да съживят завинаги унищожените албуми със снимки, личните дневници, колекциите от книги, комикси, картинки и марки, събирани с десетилетия. Сега може би това изглежда второстепенно, но времето пред нас ще покаже каква вреда на човешката психика е нанесла водната стихия. Посттравматичното стресово разстройство не е само последица от войни. Още хиляди наши съграждани ще живеят с него във времето, което идва до хилядите други, които го влачат със себе си от военните години през деветдесетте.

Дните на наводнения показаха за мнозина неочаквано количество солидарност сред гражданите на Сърбия. Доброволците при укрепването на бреговете на реките, в доставянето или изплащането на помощи, в размяната на информация и апелите са стотици хиляди. Това е нещо, което окуражава, тъй като много често сме склонни цинично да съдим за обществото, в което живеем.

От друга страна трябва да се запитаме колко дълго ще продължи този ентусиазъм, колко ще ни държи пробудената изненадващо емпатия? Дали ще се окаже верен онзи стереотип за сръбския манталитет, че за нещо такова ние лесно колективно се стопляме и още по-лесно охладняваме. Това е още един въпрос, на който никой в този момент не може да има разумен отговор. Борбата с наводненията ще продължи относително кратко. Борбата с последиците от наводненията ще продължи години наред. И именно тя ще бъде най-тежкият тест за държавата и обществото. И за всеки от нас.

БТА