Догодина се навършват 70 г. от разделението на Корея. Напоследък обаче думата "обединение" е все по-популярна, особено в Южна Корея. Анализатори се питат колко би струвало днес обединението на двете корейски държави.
През последните седмици учени, политически наблюдатели и медии все по-често се занимават с въпроса какво би станало, ако двете корейски държави се обединят. Какви биха били последиците от евентуално обединение? В своята новогодишна реч президентът на Южна Корея Пак Гън-хе говори за подобно развитие на конфликта със Северна Корея. На 26 март тя пристигна на официално тридневно посещение в Германия. В речта си в Дрезден тя неочаквано поде темата за евентуалното обединение на двете корейски държави. Идната година се навършват 70 години от разделението на Корея. Може би затова още в новогодишната си реч в Сеул Пак Гън- хе постави акцент върху евентуалното обединение със Севера, определяйки го като един вид "джакпот" или "златна мина" за икономиката.
По принцип обединението е било желано от почти всички правителства на Южна Корея. Различията са били по отношение на това как да изглежда обединената държава. Почти всеки южнокорейски президент е изтъквал политическата, социалната и етична стойност на евентуално обединение, въпреки че подобно начинание би коствало изключително много средства.
Привържениците на обединението се позовават на положителния икономически ефект от евентуално обединение. Обединена Корея със своите 70 милиона жители би могла да се превърне до 2050 година в осмата икономическа сила в света. Други пък вече си мечтаят за това колко повече олимпийски медали биха могли да спечелят спортистите на обединена Корея. Икономистите пресмятат с колко биха намалели военните разходи и какви полезни изкопаеми могат да се добиват в Северна Корея. Докато в Южна Корея расте загрижеността от застаряването на населението и забавения ръст на икономиката, евентуално обединение със Северна Корея би било началото на нова ера на бърз икономически напредък, казват те.
Действителността обаче е малко по-различна. Обединението на двете корейски държави би било свързано с огромни разходи. На пресконференция германският канцлер Ангела Меркел подчерта големите разлики между Германия и Корея. И цифрите само потвърждават нейните думи. Брутният вътрешен продукт на глава от населението в Западна Германия преди обединенито беше 1,7 по-висок от този в ГДР. Южнокорейският БВП на глава от населението е 28 пъти по-висок от този в Северна Корея. Само преодоляването на тези разлики в доходите ще струва много пари.
Понастоящем в Южна Корея живеят 26 000 севернокорейски бежанци. Много от тях са безработни, а 35 процента живеят от социални помощи. Министерството на обединението в Сеул изчислява, че изравняването на тези несъответствия ще струва 2,735 трилиона вона годишно. За да може да посрещне тези високи разходи, южнокорейското правителство би трябвало да повиши ДДС от сегашните 10 на 25 процента.
Последните проучвания показват, че най-вече сред младите южнокорейци интересът към обединение със Северна Корея намалява. За по-голяма част от тях икономическото благополучие е на първо място, а обединение със страна, която на практика няма действаща икономика и хората измират от глад, изглежда като заплаха. Повечето от тези, които помнят обединена Корея, вече не са между живите, а за новото поколение добре подсигурени южнокорейци Северна Корея не е нищо повече от чужда страна.
Ако високите разходи по евентуално обединение бъдат официално публикувани, може да спадне и ентусиазмът на политическия елит в Сеул. На фона на обтегнатите отношения между двете страни мнозина се чудят откъде идва този ентусиазъм, посочва и Би Би Си. Може би именно по тази причина президентът Пак Гън-хе предпочита да използва думата "джакпот" или "златна мина".
По „Дойче веле"
