1,18 милиарда долара! Толкова е платил бразилският държавен петролен концерн "Петробрас" за тексаската рафинерия "Пасадена". Това е близо 27 пъти повече от цената, на която "Пасадена" бе купена през 2005-та година от белгийската фирма "Астра Ойл". Нищо чудно тогава, че бразилските медии говорят за скандал и не спират да се ровят по случая. Смущаваща е не само огромната цена, а и фактът, че бразилският президент Дилма Русеф е гарантирала лично за покупката. През 2006 година Русеф е все още началник на президентската канцелария и председател на управителния съвет на "Петробрас".
Президентът категорично отхвърля обвиненията за лошата сделка, отправени към нея. Тя твърди, че експертизите около покупката, които й били предоставени, били непълни. Бразилската опозиция обаче настоява за съставяне на специална разследваща комисия, а федералната полиция дори вече започна разследване по случая.
Дилма Русеф попада под все по-силен натиск. Опозицията в страната я обвинява не само за лошата сделка около рафинерията "Пасадена", но и за сегашната криза в "Петробрас". Бразилският петролен концерн изживява трудни времена. През последните години той загуби доста от стойността си: докато през 2010 година се оценяваше на 170 милиарда долара, то през 2014-а пазарната му стойност е 79,6 милиарда, и то въпреки покачващите се цени на петрола и откритите големи нефтени залежи по крайбрежието на Рио де Жанейро.
Според много бразилци "Петробрас" е жертва на политически решения и затова сега те наказват своя президент, като й гласуват ниско доверие. Според последната анкета на социологическия институт "Датафола" само 38 процента от бразилските граждани биха гласували за Дилма Русеф на тазгодишните избори за президент. "Популярността на Дилма Русеф намалява поради няколко причини. Една от тях е концернът "Петробрас". „Той е нещо като национална светиня за бразилците", казва директорът на консултанската фирма CBIE Адриано Пиреш в разговор с „Дойче веле".
Не само обикновените граждани, но и редица експерти обвиняват Дилма Русеф за кризата в петролния концерн. "Петробрас" е принуден да продава петрола си до 20 процента под международните цени, за да може правителството да държи в граници инфлацията в страната. Освен това концернът е задължен да купува част от оборудването си от местни доставчици, за да се насърчава бразилската икономика - и то въпреки че офертите на някои бразилски производители са значително по-скъпи от чуждестранните. "Тази ценова политика заварва "Петробрас" в много неподходящ момент. Концернът е изправен пред сериозно изпитание, защото трябва да инвестира огромни суми за разработката на откритите находища", казва икономистът Мауро Рохлин в разговор с „Дойче веле".
С това обаче проблемите на "Петробрас" не се изчерпват. Концернът не смогва на вътрешното търсене и е принуден да внася петрол от чужбина. През последните три години вносът на петрол в Бразилия е нараснал с 450 процента, като цената на вносния петрол се ориентира по международните цени. Излиза, че концернът купува скъп петрол от чужбина, но пък същевременно е принуден от правителството да продава на вътрешния пазар на ниски цени.
Илдо Луиш Зауер е директор на Института за екология и енергетика в университета в Сао Пауло. И той е критично настроен към ценовия контрол на правителството. "В крайна сметка дребните акционери винаги са губещи", казва той. Малцина смятат, че "Петробрас" може да се изправи на крака. Понастоящем правителството и опозициято водят ожесточени спорове около създаването на специална разследваща комисия за изясняване на аферата с рафинерията "Пасадена". И докато на бял свят излизат все нови и нови детайли, президентът Дилма Русеф гледа спокойно на нещата. "Напълно нормално е по време на изборна борба да се използват всички средства за дискредитиране на правителството. Изживявали сме вече подобни неща - на предишните избори. Ние няма да се скрием от политическия сблъсък", казва Дилма Русев в интервю за един бразилски ежедневник.
По „Дойче веле"