Лошо нещо за демокрацията в САЩ ли е неравенството? Не и според Върховния съд на САЩ. През следващите няколко седмици най-висшето американско съдилище вероятно ще снеме останалите ограничения пред предизборното финансиране от периода след Уотъргейт. През 2010 г. той премахна най-голямата забрана, като даде на корпорациите същите права на свобода на словото като на хората.
Сега съдът изглежда готов да премахне таваните на сумите, които физическите лица могат да даряват на кандидати и партии. В едно не толкова неравно общество това не би довело до кой знае какви отрицателни последствия. Обаче в икономика, в която най-богатият 1 процент от населението притежава над една трета от националните блага, това разяжда републиката, от която произлизат тези богатства. Хората се тревожат от "еднопроцентната" икономика на САЩ. Те би трябвало повече да се безпокоят от "еднопроцентната" й демокрация.
И двата края на политическия спектър трябва да се безпокоят от възхода на олигархията в САЩ. Миналата седмица няколко републикански фаворити за партийната номинация за кандидат-президент отидоха в Лас Вегас да почетат Шелдън Аделсън, хазартният милиардер, който притежава казина в Невада, Макао и Сингапур.
Аделсън иска да се забрани онлайн хазартът, защото го приема като заплаха за голямата си офлайн империя. Той е готов да даде десетки милиони долари на всеки, който реши да защити каузата му. На практика по-умерените кандидати като бившия губернатор на Флорида Джеб Буш и губернатора на Уисконсин Скот Уокър вероятно ще надушат гнилото.
Това означава, че парите вероятно ще отидат у някой християнски консерватор като Рик Санторум, който е достатъчно фанатичен, за да накърни шансовете за победа на партията си. Ако един човек и милионите му могат да повлияят на една партийна номинация, той може да разбие партията. Истинските консерватори би трябвало да са обезпокоени.
Те би трябвало да се безпокоят и за Том Стайър, либералният милиардер от хедж фондове, който планира да похарчи 100 милиона долара за идващите междинни избори за кандидати, които обещаят да се борят с глобалното затопляне. Правилните и погрешните аспекти в позицията на Стайър нямат връзка с въпроса.
Целта му е да повлияе на националния дебат по свое усмотрение и да гарантира, че президентът Барак Обама, на когото е бил домакин на предизборни прояви за набиране на средства, ще откаже разрешение за изграждането на петролопровода Кийстоун ЕксЕл от Канада. Републиканците с по-дълга памет може да си припомнят 1996 година, когато Бил Клинтън бе опасно близо до нарушаване на закона, като даде на щедри дарители нощувки в стаята на Линкълн в Белия дом.
Когато парите могат толкова лесно да проникнат в официалния дом на американския главнокомандващ, демокрацията страда. Неудобната истина е, че и двете партии в САЩ се предлагат под наем. Това би трябвало да смути патриотите от всички окраски. Америка бе изградена в противопоставяне на аристократичната корупция в Европа. Днес наследеното богатство се е окопало в САЩ повече отколкото в почти всеки край на Стария континент. Същото важи за "запазените по наследство" места в престижните университети от групата "Бръшлянова лига", които едно време бяха извори на американската меритокрация.
В политиката също династиите рядко са били толкова вкоренени. Няма да е особена изненада, ако изборите през 2016 г. се превърнат в надпревара между Хилари Клинтън и Джеб Буш. В седем от последните девет избори е участвал член на фамилиите Буш или Клинтън. Със следващите може да станат осем от десет. И двете фамилии извличат огромна полза от донорските мрежи, които са разработвали десетилетия наред. От само себе си се разбира, че и техните донори са имали повод за задоволство.
Историята продължава. Синът на Джеб Буш - Джордж П. Буш, се кандидатира за ръководител на държавната поземлена комисия в Тексас. Мнозина смятат, че дъщерята на г-жа Клинтън Челси подготвя почвата за своето бъдеще в американската политика. Разбира се, при династията не става дума само за пари. В едно повлияно от знаменитостите време те носят и ценна разпознаваемост на името.
Нещо повече, парите сами по себе си не са достатъчни да променят изборни резултати. Печално известните братя Кох - Чарлс и Дейвид, които притежават втората по големина частна корпорация в САЩ, похарчиха десетки милиони долари на президентските избори през 2012 г., но безуспешно, както и Аделсън.
А американската демокрация все още е способна на необичайни промени, ярък пример за които е появата от никъде на Обама, който измести Клинтън през 2008 г. Той все пак може да се окаже изключението, което потвърждава правилото. Обама водеше предизборната си кампания с обещанието да изгони търговците от храма. Усилията му бяха безплодни. Освен една забрана в неговата администрация да работят лобисти, Обама бе неспособен да спре паричния поток след решението на Върховния съд от 2010 г. Именно през неговото управление неравенството в САЩ се върна на равнищата от времето на "Великия Гетсби" през 20-те години.
Икономистите продължават яростно да спорят дали подобни крайности в неравенството вредят на перспективите за икономически растеж на САЩ. Според някои фактът, че по-голямата част от приходите отива у най-богатия 1 процент, намалява растежа, защото подкопава потреблението на средната класа. Според други подобни извънмерни печалби мотивират склонните да поемат рискове да работят по следващото поколение технологични пробиви.
Има силни аргументи в подкрепа и на двете позиции. Дебатът обаче е твърде важен, за да бъде оставян на икономистите. В общество, където средното нетно богатство е 113 000 долара на домакинство, здравословно ли е за конгресмените то да е средно по над 1 милион долара? Трябва ли "един човек - един глас" да се замени с "един долар - един глас"?
Повечето икономисти се съгласяват, че въздействията на технологията и глобализацията ще доведат до още по-голямо неравенство в бъдеще, може би зрелищно по-голямо. Единствената реална компенсираща сила е политиката. Ще е трагедия за демокрацията в САЩ, ако политическата й система действа като шпора вместо като юзда за крайностите на нашето време.
По БТА
