Путин поема по опасен антизападен път. Дори и Западът още да не иска да приеме този факт, трябва да действа решително и твърдо. Само така ще може да спре експанзионистичните апетити на Кремъл, твърди Инго Мантойфел.
Декларацията на Владимир Путин пред двете камари на руския парламент за приемането на Крим в състава на Руската федерация доказва, че досегашните санкции на Запада срещу Русия не оказват никакъв ефект. И не само това: през последните дни стана пределно ясно, че руското ръководство около президента Путин окончателно поема в антизападна посока. Със своите изказвания Путин описа в сбита форма как днешна Русия възприема развитието след разпадането на Съветския съюз: като години на пренебрегване на руските интереси.
Политическите санкции на Запада се неефективни и поради друга причина: руското ръководство и големи слоеве на обществото отдавна са поели по пътя на самоизолацията. С анексирането на Крим президентът Путин и консервативните сили в неговата администрация напълно съзнателно затръшнаха вратата към Запада.
Независимо дали иска, или не, Западът е принуден да приеме това ново предизвикателство. САЩ и ЕС биха проявили огромно нехайство, ако приемат просто така противоречащия на международното право руски акт. Русия пренебрегна не само конституцията на Украйна, но и наруши множество основни международни договори, регулиращи мирния ред в Европа. И ако всичко остане без последствия, тази ситуация би могла да накара и други да последват примера с Крим: Приднестровието, Абхазия, Южна Осетия или дори Беларус биха могли да станат следващите цели на руската експанзия и да бъдат приети в Руската федерация.
Вярно, че през последните 20-25 години европейската политика спрямо Русия невинаги беше от най-мъдрите. Но това не може да бъде оправдание за случилото се - че Русия де факто с военни действия окупира и анексира една част от Украйна, макар и много от хората там да са го искали. Този, който толкова лекомислено поставя под въпрос границите и териториалната цялост на държавите, отваря кутията на Пандора. Точно това се случва сега и в Русия.
Сега не става дума само за Крим, нито само за Източна Украйна. Тук иде реч за нещо повече - за общия мирен ред в Европа, който за европейците би трябвало да бъде по-важен от сметките за газ. А картите в ръцете на САЩ и ЕС не са толкова лоши, както смятат мнозина. Защото по всичко личи, че руският президент явно няма някакъв генерален план. Вероятно той се е надявал, че покрай хаоса в Украйна, възникнал след свалянето на Янукович, Западът ще го остави на мира. Вероятно е разчитал и на по-малко критика. Възможно е Путин все още да вярва, че политическото възмущение ще се уталожи и Западът ще се откаже от по-строги санции. От години в обществения дискурс в Русия се е наложила погрешната представа, че Западът е зависим от руските енергийни доставки.
САЩ и ЕС могат да окажат влияние над Москва само ако продължат последователния си курс на международна изолация, който да спре по-нататъшните експанзионистични мераци на Русия. Западът би постъпил правилно, ако въведе допълнителни забрани за влизане на европейска територия, както и запор на още банкови сметки. Има и нещо друго: откритостта на западната икономика към инвестиции на руски държавни концерни трябва да се ограничи. Целенасочени икономически санкции на Запада срещу Кремъл със сигурност ще оставят дълбоки следи в Русия. Руската икономика е в стагнация. Девалвацията на рублата намалява вътрешното потребление, а с това и благосъстоянието на руснаците. А оттук може да се очаква и спад в европейската търговия с Русия. Дори и без санкции. Ограничаването на енергийните доставки би представлявало за Русия един вид самоубийство на порции. Същото важи впрочем за обявената продажба на руските валутни резерви.
Жалко, че се стигна до наказателни мерки. Само че Западът не може да реагира по друг начин на сегашната политика на Путин, освен с твърдост и издръжливост. 25 години след края на Студената война Западът се намира в нова фундаментална конфронтация с Русия.
По „Дойче веле"