Преди почти сто години, на 4 август 1914 г., в деня, когато Великобритания обяви война на Германия, социалисти в германския Райхстаг одобриха заеми за финансиране на войната. Това хвърли в шок марксистите, включително Ленин, който в онзи ден беше в днешна Полша.
Маркс проповядваше, че пролетариатът няма родина, а само транснационална класова вярност на пролетариите по света. "През 1918 г. патриотизмът и национализмът, родени от така ненавиждания от Ленин "субективизъм", бяха идеологически престъпления в съветска Русия", писа най-добрият биограф на Ленин Луис Фишер.
Днес в Украйна това са добродетели, оформящи историята. Тъй като националната държава е необходимата рамка за трайна политическа свобода, национализмът е необходим - макар и недостатъчен - импулс, поддържащ свободата. Маркс, чиито пророчества бяха изкривени предсказания, защото почти неизменно бяха погрешни, предсказваше края на национализма.
Икономическите сили определят политическите, културните и психологическите дадености, казваше той. Следователно капитализмът с неговата прескачаща границите космополитност щял да размие до точка на изчезване всички емоционални привързаности към нациите. Вълненията в Украйна са категорично - макар и ненужно силно - опровержение на марксизма.
Политическите елити, които сглобиха Европейския съюз, се надяваха, че изземването на националните суверенитети би заличило национализма, който според тях е съсипал Европа през 20 век. Те смятаха, че появилият се в резултат на това "недостиг на демокрация" - прехвърлянето на правомощия от националните парламенти към бюрократите в Брюксел - е цена, която напълно си заслужава да бъде платена за това спокойствие.
Но ето я сега Украйна, обхваната от размирици, пламнала от националистически страсти и горяща от желание да запази суверенитета си чрез сближаване с Европейски съюз.
Украинският президент Виктор Янукович се противопоставя на народното искане за ограничено от конституцията правителство и за национално съществуване, което да бъде по-независимо от присъствието на руския президент Владимир Путин. Янукович иска да изтъргува стремежите на Украйна за милиардите на Путин.
Русия е управлявана от един малък, наперен Мусолини - Дучето подобно на Путин обичаше да бъде сниман с голи гърди и стегнати мускули. Путин не може да се примири с "трагедията", както я нарича той, на рухването на Съветския съюз. Именно в съветската система на потисничество той разви уменията, с които управлява - цензура, корупция, жестокост, потисничество, покушения.
Помните ли когато президентът Джордж У. Буш се вгледа в очите на Путин и "вникна в душата му", определяйки го като "много прям и достоен за доверие" човек? Помните ли когато Путин разказа пред света историята за това как изскочил гол от горящата си дача - огънят избухнал, когато Путин бил в сауната - преди да бъде спасено любимото му кръстче, принадлежало някога на скъпата му майка? Украинците, чиято тежка история ги е имунизирала срещу глупави самозалъгвания, виждат върху изпитателното лице на Путин студените очи на затворнически надзирател.
Украйна, която по население (46 милиона) и площ е почти колкото Испания, е потенциална икономическа сила. Русия продължава да е това, което беше Съветският съюз - страна от третия свят с военни технологии от първия свят. Нейната ловно-събирателска икономика се основава на добивната промишленост (нефт, газ, полезни изкопаеми) - посочете, ако можете, руска потребителска стока различна от водка и хайвер.
Презрението на Путин към Барак Обама е осезаемо. Според директора на американското Национално разузнаване твърдата подкрепа на Русия за Башар Асад е една от причините за засилването на позициите на Асад в периода, откакто Обама каза, че Асад би трябвало "да се оттегли". Русия въобще не оказва помощ, що се отнася до опитите на САЩ да спре иранската програма за ядрено оръжие. В коя точно област толкова рекламираното, но така и останало неопределено "рестартиране" на отношенията с Русия носи резултати?
Въпреки това Обама, изглежда, толкова се е вторачил в него, че няма да рискува да дразни Путин, изразявайки категорична подкрепа за украинските протестиращи. Обама участваше във воденето на седеммесечна война срещу Либия - страна, която нито представлява заплаха за САЩ, нито е важна по някакъв друг начин за тях. Все пак към момента на публикуването на настоящата статия телефонният разговор на Джо Байдън с Янукович във вторник е най-значимата реакция на Обама към кризата в Украйна, която има значение за политическата траектория на европейския континент.
Европа, която в продължение на много векове е била арена на борби между множество вери, сега е слаба в политическо отношение. А като военна или дипломатическа сила "Европа" остава по-скоро географско, отколкото политическо понятие. Европейската политическа култура обаче не е загубила притегателната си сила. А ако не е изпаднала в пълна историческа амнезия, Европа би трябвало да чуе ехото от събитията през 1848 и 1989 г. в гласа на украинците днес.
Съветският съюз - "един от главните експерименти в модерната история", както двусмислено се изрази телевизия Ен Би Си по време на отразяването на олимпиадата, - просъществува седем нещастни десетилетия. Агонията на Украйна е отражение на проточилия се процес на разчистване след "експеримента". Така че това вероятно е последният епизод от Студената война. Дали необичайно словоохотливият 44-ти американски президент помни как думите на 40-тия президент на САЩ - "Разрушете тази стена!" - помогнаха за нейното спечелване?
По БТА
