Боян Чуков „Турция е евросъвместима”, защити тезата си новият турски президент Абдулах Гюл на 3 октомври в Съвета на Европа. Той заяви: „Турция се приближава до ЕС с перспектива за членство. Страната се промени реално. И самият аз и моята партия сме в първите редици.” Както се очакваше, Гюл определи евентуалното разделяне на Ирак като „най-лошия сценарий”. По пътя към Брюксел обаче, както пише световноизвестната Международна кризисна група, Анкара трябва да деблокира кипърския въпрос и да признае арменския геноцид. Два изключително трудни проблема пред южната ни съседка. Но да не забравяме, че и България има не по-малко сложен въпрос, който засега никой за съжаление не поставя в европейската преса като пречка пред Анкара за интегрирането й в ЕС- репарациите на нашите тракийски бежанци. Повече от месец след официалното поемане от Абдулах Гюл на длъжността президент на Турция продължават противоречивите коментари. Новият държавен глава на южната ни съседка, който е „публичен” привърженик на исляма, застана начело на светска държава с правоверно население. Светските среди приеха с голямо неудоволствие избора му. За тях той е сериозна заплаха за светска Турция. Военният елит на страната вече четири пъти се е намесвал (през 1960 г., 1971 г., 1980 г., 1997 г.), за да спаси светския характер на Турция. Сега той директно обвини Абдулах Гюл в намерение да промени държавното устройство. Въпреки че Гюл многократно публично е уверявал, че ще бъде верен на принципите на Кемал Ататюрк. Пророчеството на Чилер Както и да се коментира ситуацията в Турция, е очевидно, че в страната се наблюдава тенденция към ислямизиране. Настоящата ситуация в южната ни съседка бе предсказана пророчески от Тансу Чилер в началото на 90-те години на миналия век. Бившият премиер на Турция през пролетта на 1991 г. предупреди западноевропейския елит, че интегрирането на Анкара в Европа става изключително бавно. И че европейците подценяват сериозно дълбочинното навлизане на исляма в нейната страна. До 90-те години турският елит е получавал в огромната си част своето образование в Западна Европа. Тансу Чилер откровено сподели тогава, че след 10-15 години турското общество ще се отдалечи от европейската ценностна система и ще се ислямизира значително. Това според нея ще стане, тъй като все повече млади хора учат в турските висши учебни заведения и нямат пряк контакт с демократичните европейски общества. От друга страна, идването на власт на Партията на справедливостта и развитието (ПСР) може да се приеме и като интересен опит за формиране на нов обществен модел на развитие. Търсенето на оптималния баланс между светската държава и ислямизма е изключително предизвикателство в началото на XXI век. Засега е абсолютно несправедливо да се обвинява ПСР като вектор на ислямистката идеология, тъй като ислямизмът е религиозно-политическа философия със свои радикални подходи. И задължително работи за въвеждането на шериата в държавата и обществото. Засега Турция се движи по пътя на умерения ислямизъм. Моделът на Анкара – между ислямския корен и демокрацията Техеран видя в избирането на Абдулах Гюл за президент на Турция добър знак за бъдещето на двустранните отношения между Иран и Анкара, но арабските страни се държаха доста пасивно. Естествено, управляващите режими в арабския свят не са във възторг при мисълта за разпространение на турския опит у тях. Управляващите в Анкара показаха, че партия с дълбоки ислямски корени може да вземе на въоръжение принципите на демокрацията. ПСР нагледно показа на света съвместимостта на исляма и демокрацията. Секуларността и мюсюлманската забрадка в Турция показват, че могат да ходят ръка за ръка. ПСР би трябвало да се приема в ракурса на ислямската умереност, прогрес и рационалност. Въпросът е, че след идването на власт на ПСР през 2002 г. във външната политика на Турция настъпиха сериозни промени. Анкара започна да играе много по-сериозна роля в организация „Ислямска конференция“ (ОИК), в която генерален секретар е представителят на Турция с голям авторитет в ислямския свят- Екмалудин Исханоглу. Силно се активизира и диалогът с Лигата на арабските страни. Лидерът й Амра Муса разчита на Анкара да съдейства за създаването на независима палестинска държава. Но Турция продължава активно да се стреми да стане член на ЕС. И същевременно да си запази тесните отношения със САЩ. Криптоарменците – новото малцинство За Турция при влошаващото се постоянно положение в Ирак и вероятността да се създаде независим Кюрдистан кюрдският фактор остава като най-сериозно предизвикателство. От началото на 2007 г. за Анкара започна да възниква и още един много сериозен проблем- този с т. нар. криптоарменци. Началото му бе дадено с убийството през зимата в Истанбул на журналиста от арменски произход Грант Динк и издигнатия лозунг „Ние всички сме арменци, ние всички сме Грант Динк”. Криптоарменците са ислямизираните насила арменци през 1915 г. Последната дата показва, че смяната на вярата е станала по време на арменския геноцид. Но в наши дни несъмнено криптоарменците съществуват и те не са малко. Има у нас и сменили вярата си граждани с арменски корени, а в държавата те са достигнали до важни постове. По някои данни криптоарменците в Турция, които се осъзнават като такива, в момента са около 500 000 души. Въпросната тема става натрапчива в южната ни съседка и се обсъжда все по-обширно. Любопитно е да се отбележи, че певците, които представяха Армения на Евровизия, получиха висок процент гласове от Турция. Това в Анкара се тълкува като подкрепа за съотечествениците. А мобилните оператори в Турция се заеха да проучват откъде именно са били изпратени въпросните sms съобщения. Русия – втората любима партньорка след Германия Новата правителствена програма на Турция предвижда сериозно разширяване на демократичните свободи и права на гражданите, съществено намаляване на данъците. В областта на туризма данъците ще се намалят от 18% на 8%. Амбициозна е програмата за повишаване на националния доход на глава от населението. Към 2013 година той се предвижда да достигне 10 000 щ. долара. За периода, в който ПСР бе на власт, много силно се развиха двустранните икономически отношения между Анкара и Москва. Стокообменът между двете страни е нараствал така: 2001 г.- 4,4 млрд. долара, 2006 г.-20,9 млрд. долара. През 2007 г. и през 2008 г. се планира да се достигнат съответно 25 и 30 млрд. долара. Русия се превърна във втория външнотърговски партньор на Турция след Германия. През 2006 г. нашата южна съседка е била посетена от 1,3 млн. руски туристи, през 2007 г. се очаква увеличение със 127%. През миналата година турски фирми са сключили като изпълнители на услуги договори в Руската федерация на стойност 2,7 млрд. долара. За последните 15 години общата сума е над 20 млрд. долара. Турски фирми още отсега атакуват Олимпиада 2014 в Сочи. Председателят на Руско-турския делови съвет Тургут Гюр не крие, че неговата цел е турски фирми да получат минимум 10% от общите инвестиции на руското правителство в олимпийското спортно събитие. Москва планира да инвестира в Сочи и околностите около 42 млрд. долара. От друга страна, турските инвеститори също не стоят със скръстени ръце. Турция планира да инвестира в Сочи 2014 над 4 млрд. долара. Само преди месец Анкара започна да внася руска селскостопанска техника чрез „Ростсельмаш” по договор с турската фирма TOSUN. Руснаците за миналата година са продали 5000 единици селскостопанска техника в Турция с годишен оборот от 470 млн. долара. Засега Турция е в деликатно положение по отношение на руската и западната стратегия за пренос на енергийни суровини от Каспийския басейн към Западна Европа. От една страна, Анкара активно работи, за да се превърне в енергиен комутатор на Балканите. Но „Газпром” например не счита за изгоден газопровода „Набуко”. Той се замисля от неговите противници и трябва да мине през турска територия. Като се има предвид, че руснаците контролират засега ключовите обеми средноазиатски газ, то единствено с тяхно съдействие може да се реализира „Набуко”. В действителност, „Газпром” вече предложи да се заеме и с този „алтернативен” за Руската федерация газопровод.