Румен Леонидов Знаете ли лафа, че едни хора пият от радост, други от мъка, а трети от сутринта? Сред третите са евродепутатите ни, които в Брюксел рано-рано по понеделнишки ще отпочнат деня си с пълни чаши шампанско. Поводът е колкото пенливо патриотичен, толкова и наднационален – ще се проведе премиерата на една най-неочаквана книга. Автор е медицинската ни сестра Кристияна Вълчева, заглавието е „Горе главата!“, а текстът - е изцяло на френски... За първи път в света абсолютен български дебютант в прозата ще тържествува и в пазвите на Европа под празничните пръски на брюкселския Пикльо. Нещо повече – издадената авторка ще приема бурни поздравления не от бедни, но духом богати свои почитатели, или както става у нас, от болни по словото маниаци, а направо от европейския елит. С един отмерен, но решителен удар – като при живоспасаваща венозна инжекция, българската медицина е на път завинаги да отсрами съвременната ни литература. И да я лиши от регионалния й свян. С този интелектуален удар талантливото ни медицинско войнство си отмъщава на всички български партии, които отказаха да включат в листите си за евроизборите нещастните ни сестрици. Събитието от литточка е епохално - май най-сетне се вижда краят на извечния ни балканския комплекс. Почти всички съседи се уредиха с по един, че и с по двама носители на Нобелови лауреати, а ние досега с нито един. Радичков, бог да го помилва, не заслужи това високо признание. Но кой знае, защо пък нашата Вълчева да не може по-добре да превъзбуди синодалните старци от Нобеловия комитет? Бедната ни родина, за разлика от останалите балкански посестрими, си няма културно лоби в Европа. Но след подвига на либийската ни мъченица ще се сдобием не с парламентарно лоби, а с цял европарламент, който ще тайно и явно лобира да набараме най-късата пътека към литературния Олимп. Друг е въпросът, че Вълчева вечери тури в малкото си джобче на бялата престилка не само днешните ни български писатели, но и малобройните им издатели, както и малцината им ревности читатели. Вълчева обаче ще прочетем. Ще я четем в превод, няма как, а за правата на книгата й с мемоари ще се бръкнем като за чуждоезичен автор. Ясно е, че пак сме прецакани. Но нека не изпадаме в черна завист и мрачно униние. „Горе главата!“ звучи познато - бодрячески, братски, солидарно и свободно! На първо четене този призив е изненадващ, но всъщност е съвсем логичен ответ на хоровото ни“Не сте сами!“. Горе главата, българино! Ти се лиши от една медицинска сестра, но затова пък най-после имаш пред себе си един настоящ европейски писател!