Никълъс Кристоф, В. "Интернешънъл хералд трибюн" Една ранена, разгневена мечка е пусната на свобода на север от Тбилиси и всява страх у хората. Мечката опустоши тази очарователна страна – преживяващ икономически бум капиталистически анклав, който боготвори Америка, уповава се на превъзнасяния плосък данък и изкорени корупцията за една нощ (една от мерките бе уволняването на всички пътни полицаи). Главен булевард в Грузия носи името на американския президент Джордж Буш, който я посети през 2005 г. Всички учат английски език, понякога в ресторанти от веригата "Макдоналдс", и хората изглеждат учудени от съмненията на Запада за тяхното отношение към руснаците. "Мислехме си, че сме се отървали от тях, а те се върнаха и ни изнасилиха, заявява Александър Рондели, който е директор на мозъчен тръст в Тбилиси. – А хората на Запад казват, че трябва да ги посрещнем като наши гости." Ужасна цел Архитектът на днешна Грузия е Михаил Саакашвили. Миша, както го знаят всички, е млад, блестящ, харизматичен и завършил в Съединените щати. Той назначава в правителството хора като самия него. Човек остава с усещането, че всеки член на грузинския кабинет е около два пъти по-млад и също толкова пъти по-интелигентен от съответния си американски колега. Сега, след като грузинците бяха смачкани от Мечката през кратката августовска война, те отчаяно искат да се присъединят към НАТО за закрила. И едно от малкото неща, за които Барак Обама и Джон Маккейн се съгласиха по време на предизборната кампания за президентските избори в Съединените щати на 4 ноември, бе, че процесът на приемането на Грузия в Алианса трябва да продължи. В действителност това е ужасна идея. Избраният президент Барак Обама се нуждае от нов подход към Русия, ако искаме да избегнем нова Студена война, и ние, американците, трябва освен това да се избавим от сляпото си увлечение по Миша. Погледнете внимателно и ще видите, че Грузия съвсем не е сияещият фар на демокрацията, който американците понякога съзират. "Поради самата същност на своята професия на журналистите им е забранено да разказват истински истории", казва телевизионната журналистка Софо Мосидзе. "Ако гледате руска или грузинска телевизия, е едно и също. Това е правителствена пропаганда." Мосидзе говори с горчивина, защото телевизията, за която работела, била щурмувана преди година от специалните части, докато тя водела новинарска емисия. Войниците прекъснали сигнала и след това набили някои от журналистите. Каналът скоро бил възстановен като проправителствена станция. Впрочем всички национални телевизии на практика са под контрола на властите. След това дойде войната в Грузия през август. Все още не е ясно как точно е започнала тя, но онова, което е сигурно, е, че версията на Миша – непредизвикано руско нахлуване, което принудило грузинските войски да се опитат да защитят територията на страната, е пълна глупост. Най- правдоподобното обяснение е, че уморен от непрекъснатите руски провокации и окуражен от американската подкрепа, Миша е съзрял шанс да си върне територии, които руснаците отмъкваха. Това бе изключително безразсъдно и както документираха правозащитните организации "Хюман райтс уоч" и "Амнести интернешънъл", грузинската армия (както и руската) е използвала касетъчни бомби, които са навредили на цивилни. Погрешна преценка "Възможно бе тази война да се избегне", твърди Нино Бурджанадзе – бивша близка съюзничка на Миша, която основа миналия месец нова опозиционна партия. "Заради погрешна преценка моята страна бе въвлечена във война, която бе ясно, че ще загуби", подчертава тя. Русия се възползва от конфликта на територията на една от грузинските сепаратистки републики, за да нахлуе в същинска Грузия и ако не бяха енергичните протести от страна на американци и европейци, руските войски съвсем вероятно щяха да са опустошили Тбилиси. Тогава Съединените щати обявиха, че отпускат на Грузия помощ в размер на един милиард долара. Тук е нужно да напомним, че военната помощ би била прахосване на средства, тъй като грузинската армия никога няма да стане достатъчно силна, за да възпре Русия. Точно обратното, търговията и инвестициите осигуряват на Грузия икономическа тежест в международен план и вероятно биха допринесли за това да разубедят Русия да извърши нашествие. Бележка за Обама: би било кошмар американски войски да се обвържат чрез НАТО с Миша. При всички положения Грузия очевидно не отговаря на условията за членство в Алианса, тъй като не контролира цялата си територия, а риториката за НАТО събужда всички погрешни руски националистически инстинкти. "НАТО не е бъдещето на Грузия", подчертава Ейми Денман – изпълнителен директор на Американската търговска камара в Грузия. Според нея "бъдещето на Грузия е икономическият растеж. Ако цикълът на икономически растеж, в който се намират, продължи, те са в безопасност", уверена е тя. Тъй като Русия се държи безотговорно, включително нейната последна позорна заплаха да разположи ракети близо до Полша, за правителството на Обама ще е изкушение да продължи с разширяването на НАТО и може би дори с неблагоразумния проект за система за противоракетна отбрана в Европа. (Има толкова по-уместни начини да похарчим парите си!). Вместо това, нека ангажираме Русия, така както ангажираме Китай, и в същото време да продължим да говорим все така прямо с нея за нецивилизованото й поведение. Да се бият мечки за лошо поведение не може да е заместител на трезвата дипломация. Не искаме Барак да бъде друг Миша.