"Аз бях горещ и искрен защитник на свободата, докато не проумях, че това е глупост. И след 100 години моят народ няма да бъде готов за свободата. Нашите хора не знаят какво е тя, необразовани са и диктатурата е най-добрата форма на упрвление за тях. Но няма никаква причина за това, диктатурата да не бъде мъдра и добродетелна". Така преди близо половин век отговори на упреците на политическите си противници диктаторът на Мексико генерал Антонио Лопес де Санта-Ана. (Колоритна личност: загубва в сражение крака си, но пък го погребва с военни почести като офицер на мексиканската армия). Преди около столетие преди това доста по-известният политик Уинстън Чърчил произнесе известната фраза за това, че демокрацията е "най-лошата форма на управление, за изключение от всички останали". Чърчил и Санта-Ана встъпват в задочен спор, изходът от който не е ясен и до днес. Действително ли демокрацията и гражданските свободи са така хубави? Всички народи ли са способни да се възпозват от техните блага? Може ли диктатурата да бъде "мъдра и добродетелна"? Въпросите са изключително актуални за страните от бившия СССР, особено ако се има предвид опитът им през последните 15 години. "Битката между Чърчил и Санта-Ана" продължава и при оценката на настоящите политически събития. Да кажем, ситуацията в Украйна у едни не предизвиква нищо, освен презрителна усмивка по повод на тамошния им "бардак", други пък, обратно, говорят за уникалността на тамошните политици да правят компромиси, като се има предвид миналото им в бившата съветска република. Същото се случва и при оценката на събитията в Русия: според мнението на едни там цари благословена стабилност, която други считат за авторитарно вцепенение. Работата, както винаги, е в критериите. За относителния тих, материално обезпечен, не претендиращ за нищо в живота човек, демокрацията и гражданските свободи действително не са му нужни: брежневският СССР или днешна Белорусия са ярки примери за това. Такъв живот с способен да обезпечи и авторитаризмът и при това дори не е нужно да бъде "мъдър и добродетелен" - достатъчно е елемнтарно благоразумие, осъзнаване на това, че спокойствието е достатъчно – най-добрата гаранция за спокоен живот на властта. А ето че демокрацията сама по себе си не гарантира достатъчно. Ако се вярва на "трите вълни на демокрацията", формулирани от Самуел Хънтингтън, порочната демокрация възниква единствено там, където е подкрепена с достатъчно ниво на благосъстоятелност на народа. Това обикновено не може да стане без икономически реформи, които някога предшестват демокрацията, някога се провеждат едновременно с нея. При перестройката в СССР се получи иначе – свободата дойде по-рано, отколкото достатъчността. Възможно е тази перестройка и "недореформираност" в началото на 90-те да са породили недоверието на постсъветското болшинство към идеите на демокрацията и свободата. Демокрацията в някакъв смисъл е показател за това, че обществото е престанало да мисли само за хляба насъщен и е доарсло до ниво, когато болшинството граждани имат какво да губят. А значи, че те се нуждаят от защита на соите интереси и политическо представителство, което демокрацията обезпечава далеч по-добре, отколкото диктатурата. Демокрация и свобода – предмети от разкоша. Но ако навреме не ги приемем, рано или късно обществото ще се лиши и от товара на първите необходимости. Жителите на Куба и Северна Корея биха могли много да разказват за това.