Савина Спасова Продуцент „Новини“, програма „Хоризонт“ на БНР За по-малко от четири години Украйна преживя революция. После - отрезвяване от неспособността на новите да управляват. После се върна към "познатото зло" на проруските обещания. А напоследък, с новите цени на руския газ, отново реши да даде шанс на оранжевите. В основата на предсрочните избори в Украйна бяха сложните отношения на президента Виктор Юшченко с големия му съперник от последните години - премиера Виктор Янукович. И макар и удивително спокойни по украинските стандарти изборите отново изненадаха. И са възможни още изненади. Все пак основните фигури остават - двамата Викторовци - Янукович и Юшченко, и Юлия Тимошенко. Всеки от тях е доказал, че е явление в украинската политика. И тримата са силни, амбициозни, имат влиятелни приятели навън и подкрепа вътре в страната. И тримата показват желание да играят по правилата и да се променят според обстоятелствата. И тримата обожават да печелят. И тримата обаче имат една и съща слабост - не умеят да играят в отбор. Налага се паралел с предишното оранжево правителство. В предишното правителството, създадено от Юшченко, веднага започнаха големи проблеми, наложи се той да отстрани Тимошенко. И двете големи сили на „Оранжевата революция“ се разделиха. Сега е трудно да се каже дали те ще се обединят срещу Янукович, или ще играят както им е изгодно. И сега са възможни всякакви комбинации. Юшченко обеща много и загуби доверието на хората. Затова рейтингът му падна. В Западна Украйна все пак е доста стабилен. Сега „оранжевите“ партии обещават в новия парламент да действат по-обединено, защото от предишното им поведение пострада самата идея на „Оранжевата революция“. Миналите избори не толкова бяха спечелени от Янукович, колкото загубени от Юшченко. Хората помнят, например, че продажбата на чаши, знаменца и други символи на революцията е донесла добри дивиденти на една фирма. А към нея пряко отношение имаше големият син на президента. В тази предизборна кампания пролича, че основните играчи доста са се променили. Нито Юшченко е толкова прозападен, нито Янукович - толкова проруски. И двамата направиха много, за да се очертава най-ясно в платформите думата УКРАЙНА, а не столиците, от които ги подкрепят. Юлия Тимошенко успя да запази образа си най-чист. Естествено, защото най-малко е била във властта и напоследък е все в опозиция. Сегашните избори по местните стандарти се оказаха доста скучни. В деня на мълчанието, когато агитацията е забранена, в Киев наистина беше тихо. Че това е град на страсти, се виждаше само отделни листовки с черен пиар на някои от кандидатите. Вечерта в събота телевизионно обръщение направи президентът Юшченко. Каза, че трябва незабавно да се смени курсът, да не се допускат полумерки и двойни стандарти. "Стига хаос, застой и имитация не реформи - призова Юшченко и отново заяви, че е гарант на мира и спокойствието в обществото. На другия ден гласува пръв от политиците, естествено, с цялото си семейство. По фамилна масовост пред урните го надмина Владимир Литвин, който беше довел и родителите си. Юлия Тимошенко гласува по традиция в Днепропетровск. Прогнозите за 80% участие не се сбъднаха. Пред урните се явиха 62% от избирателите - белег на отлив на украинците от политически битки. Друга тенденция от началото на края на "районираното" гласуване. Западът - за проруския кандидат - източните райони - за Янукович. Тенденцията все още съществува, но вече не е толкова силна. След като през 2004-та Путин предварително поздрави Янукович за победата му на президентските избори, а пък той не стана президент, Русия не бърза с оценките. Проблемите с Украйна се решават с помощта на газа. Цената на енергоизточниците беше тълкувана като подтекст на тези избори. По принцип Янукович е за съюз с Русия. Юшченко и Тимошенко твърдят, че Русия има алтернатива. За много хора в Източна Украйна обаче думите „нефт“ и „газ“ се оказаха основен аргумент. Там Янукович нямаше нужда да агитира. Там избирателите знаят, че заводите може да спрат работа, ако той не спечели, обясняват наблюдатели запазващото се масово гласуване за един от кандидатите. Очевидно не може да се разчита на отделни региони, колкото и силни да са те, а на политика към цялата страна. Този път Янукович ще трябва да свикне с мисълта, че ще отстъпи. И да вземе няколко урока от Тимошенко как да живее в опозиция. Тя му обеща подобни консултации в нощта на следизборните пресконференции. Така засега остана неизползвана платформата за празненствата, която Партията на регионите подготвяше на Площада на независимостта . Резултатът в неделя вечер беше изненада. Като във всеки подобен случай еуфорията сред спечелилите се роди по-бързо, отколкото решенията в лагера на загубилите. „Ура за Тимошенко!“ На фона на помръкналата слава на Юшченко Юлия Тимошенко се показа в неделя вечер в целия си блясък. Първият й коментар беше кратък "УРА". Типично в стила й на "огнена" жена, способна да запали и да поведе хората след себе си - качества, които и опонентите й признават. Вярно е, че помръкна славата й на "газова принцеса" . С новите цени на световния пазар на горивата малка остана територията на личния чар и приятелствата в бизнес договорките. Затова пък пред една от най-енергичните жени в съвременната политика се откриват нови перспективи. Тази победа за нея е и личен реванш. Пред стария враг – Янукович, и, което е по-ценно, пред стария бивш приятел Виктор Юшченко. Който може пак да бъде съюзник, имайки предвид, че в политиката невъзможни съюзи няма. Зависи от обстоятелствата, а в Украйна те могат да бъдат наистина всякакви. В нощта след изборите най-трудно му беше на Виктор Янукович. Той на няколко пъти отложи пресконференцията, после на журналистически въпрос защо не е весел, отговори "А вие защо не сте весела!" Каза още, че има намерение да води преговори с всички. Даде също да се разбере, че ще се надява до момента, в който бъдат преброени всички бюлетини. Животът, за съжаление, остана на предишното ниво, оплакват се украинци. Всичко поскъпва, поскъпна газът, оттам се вдигнаха и цените на хранителните стоки. Не може да се каже, че се е подобрил животът на средния украинец. Оплаквайки се от бедността, Украйна свързва надеждите си с Европейския съюз, където ще влезе някой ден, заплатите ще се повишат, ще има хубава работа и цените ще са поносими. Първата крачка - свободни, спокойни и честни избори вече е направена.