Със сигурност политическата ситуация у нас оказва влияние върху икономическото развитие. Въпреки това, колкото и парадоксално да звучи българската икономика, колкото и парадоксално да звучи, 2013 година даде няколко доста позитивни сигнала на фона на целия 4-5-годишен период от началото на кризата. Това, разбира се, няма нищо общо с политическата ситуация, напротив – това е въпреки политическата ситуацията, въпреки „усилията” на множество политици да пречат и да увреждат бизнес климата в страната. Така или иначе появи се някакъв малко по-разпознаваем процес на възстановяване в част от икономиката, в секторите, които успяха да се преструктурират. Има отрасли, които вече по-активно наемат нови работници, има инвеститори, които започнаха нови проекти именно в последните 1-2 години. Така че има някакви знаци за оптимизъм, но те са доста плахи и много лесно могат да бъдат обърнати наопаки, както от българските политици, разбира се, така и от европейските, и от общата несигурност. Нека не забравяме, че доста от проблемите, които са трупани между другото в Европа не от последните 3 години, а от последните 20-30 години още стоят.
Виждаме, че има сектори, особено в индустрията, които работят за външни пазари, които се свързаха и станаха част от международни вериги на добавена стойност, така да се каже, на големи производствени процеси. Тоест те се интегрираха в една глобална, ако не глобална, поне европейска икономика. Успяха между впрочем да изместят конкуренти именно в периода на кризата. Тоест взеха бизнес от други производители, които преди това са работили в други страни. За тези компании, за тези сектори дори кризата почти не се усети. Колкото и странно да прозвучи в производството на елементи, свързани с автомобилостроенето, за производство на машини, на електрически съоръжения и на лекарства, на фармацевтични продукти – това са все производства, които се развиват изключително успешно и вероятно ще продължат да се развиват, ако, пак казвам, политическата ситуация не се влоши . Браншовете предлагащи висококвалифицирани услуги също много добре се развиват. Туризмът се развива добре. Отварям една скоба, в целия период на така наречената обща икономическа криза туризмът всъщност отчиташе макар и минимални ръстове, по отношение на броя на туристите. Да, но в някои случаи цените леко паднаха, да – има доста силна конкуренция вече в масовия туристически продукт, но в крайна сметка България явно предлага нещо, което като цяло се търси, така че и там виждаме, че има някакви знаци за не много бърз, но все пак растеж. Така че има доста сфери, в които нещата се развиват добре. Проблемът е, че с темповете, с които се случва растежът там не беше достатъчен, че да компенсира срива в тези индустрии, услуги, които бяха най-силно засегнати след финансовата криза и съответно затова имаме между 400 и 500 хиляди работни места по-малко, отколкото примерно през 2008 година.
Наистина затварянето на някое чуждестранни предприятия само по себе си е притеснителен факт, но нека повторя. България вече е част от глобалната икономика и особено от европейската икономика, и особено от икономиката на региона най-общо казано в Югоизточна Европа. Когато пазарите са отворени, когато конкуренцията е ожесточена всеки производител търси от една страна най-добра възможност за производство, от друга страна, най-добрата логистична връзка. И точно, както инвеститори, които са имали заводи, да речем, в Румъния или в Унгария, или в Чехия идват и преместват производствата си в България, така понякога се случва и обратното. Ключовото е тези, които идват и предпочитат в България да са повече от тези, които излизат от България. Това е елементарна аритметика. В крайна сметка, за да има инвестиции, за да има работни места и те да се увеличават – това е ключовото. Тоест за всеки, напуснал страната да има двама или трима, които предпочитат страната. Това е важното, но няма как да спрем процес, няма как да очакваме никой да не напуска изобщо България, това просто е малко утопична мечта. Пак казвам, да се фокусираме върху тези, които идват, и които избират, или които пред избора дали да дойдат са се отказали и да разберем защо са се отказали, иначе, разбира се, че ще има и такива. Със сигурност важно е общата тенденция да е в посока на повече нови инвестиции в страната.