За много американски президенти вторият мандат се оказва критичен. Бил Клинтън се забърка в аферата "Люински", а доверието към Буш се срина заради иракската война. Вторият мандат на Обама също не е лишен от проблеми.
Във втория президентски мандат по правило се струпват редица фактори, които дават негативно отражение - в правителствения екип се е натрупала умора, ключови фигури напускат и се налага да бъдат заместени с хора от "втория ешелон". Радостната тръпка от новите предизвикателства е отминала, обществеността поставя по-строги изисквания. Всичко това се случва сега и на Обама, така че регистрираният спад на доверието към него е една донякъде нормална тенденция. Но само донякъде. Непоследователността, хаотичността или дори некомпетентността в прилагането на важни вътрешнополитически проекти и външнополитически намерения са просто невероятни. Най-важното начинание на Обама във вътрешната политика - здравната реформа, стартира със сайт, чието функциониране дори не е било изпробвано предварително. Разбира се, президентът не се занимава с подобни технически въпроси, но проектът, с който той искаше да влезе в учебниците по история, все пак трябваше да е организиран по-добре. Ресорната министърка отдавна трябваше да е уволнена.
Към това се добавя обстоятелството, че Обама беше принуден да се извини за една очевидна предизборна лъжа. Защото не е вярно, че всеки може да запази здравната си осигуровка и след въвеждането на здравната реформа, както президентът постоянно твърдеше по време на предизборната си кампания. Обама, който се бе обявил за максимална прозрачност, излъга обществеността - явно това му се е струвало оправдано.
Рекапитулацията на неговата политика по отношение на Сирия пък изглежда по следния начин: Асад все още е на власт, „Хизбула“ разширява влиянието си, а най-важните съюзници на САЩ в региона - Израел и Саудитска Арабия - са разочаровани. Външнополитическото доверие към Обама е нарушено тежко заради неговата непоследователна позиция по редица въпроси, включително по отношение на това дали да има военна акция срещу сирийския режим.
Скандалът с Агенцията за национална сигурност е особено показателен за арогантността на американската администрация спрямо важните ѝ съюзници. Веднага след като се разбра, че канцлерът Ангела Меркел е била подслушвана, Обама трябваше да изпрати външния си министър Кери в Берлин. Но и в това отношение имаше най-напред забавяне, а чак след това едно измъчено извинение от страна на Кери през вестник "Билд". Истинският кризисен мениджмънт изглежда по друг начин. Американското правителство междувременно би трябвало да е наясно с какви информации разполага Сноудън. И Обама би трябвало да има смелостта да признае това, дори и да не му е приятно. Но все пак би било по-добре, отколкото постоянно да се действа под заплахата от нови неприятни разкрития. Един бивш директор на АНС наскоро формулира нещата така: "Лошите новини не стават по-добри с времето." Казано другояче: оставащата част от втория мандат на Обама трябва да се подобри съществено - и то спешно.
По „Дойче веле“