ЕЦБ понижи наполовина водещата си лихва, за да насърчи икономиката в еврозоната и да я предпази от евентуална дефлация. Политиката на евтините пари обаче крие сериозни опасности, пише в коментара си Ролф Венкел.
В четвъртък Европейската централна банка (ЕЦБ) намали водещата си лихва за 17-те страни от еврозоната до ново рекордно ниско ниво от 0,25%. А само няколко месеца преди това, в началото на май тази година, банката намали водещата лихва на 0,5%. Сегашната мярка на пазителите на еврото не идва съвсем неочаквано. През октомври темповете на местното поскъпване в 17-те страни от еврозоната паднаха от 1,1 до 0,7 процента, което предизвика сериозно безпокойство. Това накара мнозина наблюдатели да смятат, че еврозоната върви към дефлация по японския пример. Да си припомним: цяло десетилетие Япония се бореше срещу дефлацията, докато най-сетне отбеляза значителен стопански ръст. При дефлация фирмите са принудени да намалят цените поради намаленото или липсващо търсене. Стоките и услугите стават все по-евтини, а не по-скъпи. Тази тенденция радва потребителите, но има неприятни странични въздействия. Ако всички икономически субекти очакват в бъдеще падащи цени, то те ограничават покупките си. Та нали след време могат да купуват всичко още по-евтино!
Това изчаквателно поведение, наричано от учените атентизъм, има опустошителни последици. Покрай него се стига не само до срив в частното потребление и в търсенето на вътрешния пазар. Така се стига и до нещо друго: фирмите намаляват инвестициите си, тъй като вече не отбелязват продажби. По този начин се завърта спиралата на ниските цени, намаляващото производство и загубата на работни места.
Вероятно по тази причина ЕЦБ използва един класически инструмент на паричната политика и още веднъж понижи наполовина и без това ниската водеща лихва. Дали обаче по този начин банката ще даде действителен конюнктурен импулс на еврозоната, е друг въпрос. Все пак предприемачите не инвестират, защото парите са станали много евтини. Те инвестират само когато разчитат на растящо търсене. А за съжаление стопанският ръст се забавя, както показват и резултатите от последната конюнктурна прогноза на Европейската комисия.
Защо обаче инфлацията е на толкова ниско ниво, въпреки че много наблюдатели смятат извънредно хлабавата политика на централните банки за източник на опасности от инфлация? Вярно, че почти нулевите лихви и отворените парични шлюзи краткосрочно държат инфлацията в умерени граници. В дългосрочна перспектива обаче могат да се образуват заплашителни ценови балони. След атентатите от 11 септември Федералният резерв на САЩ пусна печатницата за пари, за да предотврати рецесията. Само след осем години обаче балонът на недвижимите имоти се спука. Последиците са известни. Световната икономика все още не се е съвзела напълно от тях.
В дългосрочна перспектива ЕЦБ трябва да са откаже от политиката на евтините пари. ЕЦБ не бива да следва безусловно политиката на Федералния резерв на САЩ. Защото в такъв случай еврозоната ще трябва да се бори не срещу дефлацията, а срещу нови ценови балони и нови кризи.
По „Дойче веле“