Европа предлага на Словения помощ за саниране на банковия й сектор, но тя отказва да стане шестата приютена под "спасителния чадър" проблемна страна. Ще излязат ли сметките на Любляна? Словенският финансов министър Урош Чуфер сюрпризира колегите си от другите 16 страни в еврозоната с уверението, че страната няма нужда от чужда помощ, за да се справи с тежките си проблеми в банковия сектор, които заплашват да парализират финансово страната. На неформалната им среща във Вилнюс той увери, че страната има достатъчно налични пари в сметките си, за да се справи и сама. Председателят на Еврогрупата - холандският финансов министър Йерум Дейселблум потвърди, че словенското правителство е започнало да санира две от най-тежко засегнатите банки, а словенският му колега назова и цената за това - около 1 млрд. евро.
През последните няколко години словенските банки финансираха щедро сделки с недвижими имоти и така натрупаха несъбираеми кредити в размер на около 7 млрд. евро. Въпреки това правителството в Любляна не желае да използва средства от т.нар. спасителен чадър ЕСМ, т.е. да санира банковия си сектор с цената на нови кредити. Германският финансов министър Волфганг Шойбле отбеляза с облекчение, че страната "може да са справи, ако следва курса".
Далеч по-нуждаеща се от помощ е Гърция, която вече получи 350 млрд. евро от чужди донори. В началото на следващата седмица т.нар. Тройка (ЕЦБ, ЕС и МВФ) започва нова проверка на държавните финанси и изпълнението на реформите. След като станат известни резултатите, през декември ще започне обсъждане от какви допълнителни средства ще се нуждае Гърция след края на 2014 година, когато изтича действието на втория пакет от спешни помощи за страната.
В тази връзка германският финансов министър Шойбле повтори това, което вдигна много шум в германската предизборна кампания, а именно, че Гърция ще бъде в състояние отново сама да обслужва кредитите си чак през 2022 година. Оттук следва, че страната очевидно ще има нужда от още помощ. В какъв размер и за какъв период от време - това няма да научим преди средата на следващата година, твърди Шойбле.
Въпросът за възможно ново опрощаване на гръцкия дълг не беше обсъждан официално във Вилнюс. На този етап не може да се каже нищо конкретно, смята икономистът Янис Емануилидис от брюкселския Център за европейска политика. Според него е сигурно само това, че страната има нужда от още облекчения и отстъпки. "Въпросът е под каква форма ще бъде тази помощ", казва експертът.
Конкретните решения бяха оставени за след изборите в Германия - страната, която е силно ангажирана със спасяването на еврото. Еврокомисарят по икономическите и валутните въпроси Оли Рен припомни, че в следващите девет месеца изтича действието на спешните програми за помощ на Испания, Ирландия и Португалия. Той заяви, че не изключва вероятността Гърция да има нужда от трети спасителен пакет, но предупреди да не се очакват готови "шаблонни" решения за отделните страни.
По „Дойче веле“