Мизерни реколти, които не носят печалба и строги директиви затрудняват живота на онези, които се изхранват от биоземеделие. Вероятно поради това голяма част от тях се връщат към традиционното земеделие. Германците купуват все повече биологично чисти храни. Само че земеделието не успява да произвежда толкова, че да задоволи цялото търсене. А то наистина е високо в Германия. Хранителните продукти, произвеждани без химия, както и опазването на околната среда от отровните въздействия на пестицидите, са от голямо значение за повечето германски граждани. Само през последните 4 години търговията с биологично чисти храни е отбелязала прираст с цели 21 на сто! Единствено в САЩ търсенето на подобни продукти е още по-голямо. Германските био-земеделци обаче не успяват да се възползват изцяло от тази тенденция. Едва около 8 на сто от селскостопанските ферми и само 6 на сто от земеделските земи са се преориентирали към екологично чисти продукти. Евтиният внос от Европа и САЩ им създава трудности. Междувременно дори дискаунтърите в Германия предлагат собствен, и то немалък, асортимент от биологично чисти храни, което сваля цените.
Щефан Рьоке е един от онези германски земеделци, които вече са се предали. На 19 години той поема бащината ферма в провинция Долна Саксония и няколко години по-късно се ориентира към производството на биологично чисти продукти. Обработва 80 хектара земя, на кои отглежда зеленчуци и зърнени култури. Единадесет години по-късно обаче той вижда постигнатото в съвсем различна светлина и се връща към традиционното земеделие, макар да си остава противник на пестицидите и изкуствените торове. "Не бях доволен от слабите добиви, трудностите при прибирането на реколтите, многобройните контроли. Затова направих крачка назад", казва той днес.
Добивът от екологично произвеждано жито възлизал на два тона годишно. При цени по 25 евро за 100 килограма приходите не стигали, за да покрие разходите. Допълнителни затруднения му създавали строгите директиви и разпоредби, свързани с биологичното земеделие. На всичкото отгоре обработваемата земя на Щефан се намира в регион с бедни почви, а използването на торове в биологичното земеделие също е силно ограничено: "Разрешените по директива 40 кг азотни торове не позволяват производството на достатъчно количество култури - и не дават онзи приход, който би ме задоволил. Виж, съвсем друго би било, ако получавах по 70 евро за 100 кг зърно", оплаква се Щефан Рьоке. Откакто се върнал към традиционното земеделие, добивите му са се увеличили повече от два пъти.
Институтът "Тюнен" в Брауншвайг е проучил въпроса за отлива от биоземеделие в Германия. Резултатите сочат, че близо 50% от селските стопани, които между 2003 и 2010 година са се ориентирали към биоземеделие, междувременно са се отказали от него. Основните мотиви за отказа им са икономически затруднения, липса на възможности за развитие, както и трудности с многобройните бюрократични изисквания и контроли. Учените стигат до извода, че е необходимо да се подобрят рамковите условия за работата на фермите, отглеждащи биологично чисти продукти в Германия. Финансовите помощи за биоземеделците например са твърде различни и зависят от финансовата ситуация на отделните федерални провинции. Политиците постоянно променят плащанията или дори ги прекратяват временно, а това води до голяма несигурност за производителите, които не знаят дали направените от тях инвестиции ще им се изплатят след пет или след двайсет години.
Освен това на европейско ниво се приемат решения, които ще доведат до допълнително ограничаване на европейските средства за екологично земеделие. По всичко личи, че целта на германското правителство 20 на сто от земеделските земи в страната да се обработват екологично няма да бъде постигната в скоро време. И сега увеличаването на площите с екокултури в Германия върви повече от бавно: през 2012 година те са нараснали само с 1,8%.
По „Дойче веле“