"Защо ли все тъй надалеч да скиташ? Виж, толкова близо доброто лежи." Със сигурност Гьоте не е имал предвид нито Холандия, нито данъчните оазиси, когато е писал тези думи. Но пък те отговарят идеално и на двете. За много германски фирми доброто наистина е съвсем близо - ако под добро разбираме по-висока печалба заради по-ниски данъци. Доброто е току под носа им: откриват го в Ирландия или дори още по-близо - в съседна Холандия. Защото т.нар. данъчни оазиси съществуват не само през морета и океани, а и вътре в Европейския съюз. Председателят на синдиката на германските данъкоплатци Томас Айгенталер познава добре проблема: "Ирландия и Холандия водят национална данъчна политика, която вреди на съседните държави", казва той. Даже още по-зле - обикновено тези страни са само транзитна територия към истинските данъчни оазиси, например нидерландските Антилски острови, уверява експертът.
Кое обаче прави Холандия толкова атрактивна за германските компании? Според проф. Кристоф Шпенгел от университета в Манхайм Холандия облага доходите от лицензионни договори със ставка от 5 процента. За сравнение: върху всички останали печалби се начисляват 25 процента данъци.
Така германските компании печелят двойно: в Холандия те плащат значително по-малко данъци за доходи от патенти и лицензи, отколкото в Германия. А от друга страна, в Германия си приспадат от дължимите данъци направените разходи за поддържането на свои филиали в чужбина. "От този данъчен трик обаче могат да се възползват не обикновените данъкоплатци, а само големите компании с дейност в чужбина", казва Томас Айгенталер.
Подобни модели за оптимизиране на данъчните разходи не са непременно незаконни, макар да изглеждат доста съмнителни, казва манхаймският икономист Шпенгел. С това е съгласен и Айгенталер от данъчния синдикат, който добавя още един щрих към темата: "Както е известно, в данъчното право не съществува категорията морал." По този начин от данъци може да се пести съвсем не само в Холандия. Швейцария е била и си остава предпочитаното от германските компании данъчно пристанище в Европа. Напоследък и други страни от ЕС се борят за "място под слънцето": в Люксембург например съществува сходен на холандския модел за облагане на доходите от патенти, а от миналата пролет и във Великобритания те се облагат само с 10 процента срещу 24 на сто данъчна ставка за всички останали доходи.
Много трудно е да се изчислят загубите, които причинява на бюджета "холандският модел", казва проф. Шпенгел. По-конкретен е Айгенталер: "Ако включим в сметката и останалите страни с големи мултинационални компании, например в автомобилостроенето, ще се получи двуцифрена сума в милиарди евро, която не постъпва в държавния бюджет", казва той. И двамата експерти не са големи оптимисти, че скоро ще бъде сложен край на този модел, използван от големите компании за намаляване на дължимите данъци.
По „Дойче веле“