Протестите показват ясно от какво боледува турската демокрация. Нямаше как да не се стигне до сегашния взрив, при положение че става дума за общество, разкрачено между светска държавност и османски авторитаризъм.
Турското знаме, завързано като забрадка - това си е чисто кощунство! Но на площад "Таксим" в Истанбул противоречието между претенциите на исляма и светския характер на републиката изглежда е нещо второстепенно - стари и млади мъже коленичат за петъчната молитва, наблюдавани с любопитство от онези демонстранти, които никога не влизат в джамия. Новото турско протестно движение не се пита дали ислямът и демокрацията си подхождат - младите хора от парка "Гези" отдавна са наясно с отговора на този въпрос.
Протестът всъщност разкрива недостатъците на турската демокрация, а те са също толкова стари, колкото и самата република. Върху развалините на Османската империя Ататюрк и неговите наследници изградиха една авторитарна държава. Основателите на тази държава бяха изправени пред останките от многонационална империя, на която тепърва й предстоеше да се научи на национализъм. Затова и започнаха усилено да издирват турските корени от предосмански времена.
Ататюрк не желаеше за столица Истанбул, откъдето бяха управлявали османските султани, а предпочете Анкара, която по онова време беше малко, прашно градче, разположено в степите. За 90 години градът е успял да се превърне в представителна метрополия, но когато премиерът Реджеп Ердоган решава да се покаже в пълния си блясък, самолетът му обикновено каца в Истанбул.
През десетте години, откакто е на власт, Ердоган остана верен на идеята за турския централизъм - независимо, че често твърдеше тъкмо обратното. Нещо повече: Ердоган се възползва много умело от централизма, завещан от кемалистите. Той запази и Закона за партиите, който му дава правото лично да си подбира кандидатите за кметове и депутати. Така се създаде една непрогледна плетеница от зависимости и корупция, която задушава демокрацията.
Ердоган обаче още не е решил дали иска да бъде вторият Ататюрк или нещо като султан. Мислите и делата на Ататюрк са били насочени към бъдещето, навремето той радикално къса с традициите на османското минало. Ердоган обаче обича да се опира на старото величие. Оспорваният трети мост, който ще се строи в Истанбул, ще носи името на султан Селим Първи - историческа личност, свързвана със зверствата срещу алевитите.
Един държавен университет пък посмъртно ще удостои с докторска титла султан Абдулхамид Втори, оставил черен спомен в колективната памет на арменците, а на площад "Таксим" предстои да бъде отново изградена една стара артилерийска казарма, която в началото на 19-ти век вече е била възстановявана в модерния за онова време неоосмански стил. Този строеж ще приляга на околните сгради така "добре", както и една сметанова торта в чиния с турски мезета.
В днешна Турция обаче на карта са заложени не само въпроси, свързани с естетическия вкус. По време на управлението си Ердоган положи немалко грижи за икономическия просперитет на Турция - брутният вътрешен продукт се утрои в последните десет години. Именно този икономически подем, от който печелят мнозина, е фундаментът, върху който се крепи управляващата Партия на справедливостта и развитието. Сега за пръв път хората започнаха да си задават въпроса на каква цена се постига този неимоверен растеж.
Заканите за нови големи демонстрации от страна на привържениците на Ердоган, но също и от страна на хората на площад "Таксим", не вещаят нищо добро. Повече от явно е, че е дошъл моментът да се търсят мъдри посредници за решаването на този конфликт. Има обаче един основен проблем: Ердоган толкова дълго взимаше всички решения еднолично, че и сега неговата дума явно ще е определяща.
По „Дойче веле“