Перспективите пред въвеждането на европейски данък върху финансовите транзакции са поставени под въпрос поради царящото объркване върху начина му на действие и отправеното от Обединеното кралство правно предизвикателство. Меморандум от 6 страници, съставен от служители в Европейския съвет миналата седмица, който „ИЮ Обзървър“ видя, показва охладняващ ентусиазъм сред 11-те страни, които подкрепят въвеждането на данъка върху финансовите транзакции (ДФТ). Според текста ДФТ, който включва 0,1 % такса върху облигации и акции и 0,01 % върху деривати, ще удари обратните изкупувания на суверенен дълг, което пък ще качи цената на финансирането на държавния дълг. Отправено е и предупреждението, че ДФТ „ще създаде неподходящо бреме върху краткосрочните облигации, репо операциите и др. в сравнение с дългосрочните облигации“. Поставени са и редица въпроси за обхвата и определението на данъка, както и за това, как ще бъде събиран на практика.
От своя страна Великобритания, заклет противник на ДФТ, отправи правно предизвикателство срещу него в Европейския съд. Причината е, че ДФТ може да удари страни извън 11-те членки. Според говорител на финансовото министерство на Острова „действащият само в Европа данък ще удари спестяванията и пенсиите на хората, както и работните места и растежа“. През уикенда люксембургският финансов министър Люк Фриден не изключи вероятността страната му да се присъедини към оспорването от Лондон .
Съгласно договорите на ЕС група страни могат да поискат нова директива, ако тя „не нарушава вътрешния пазар или икономическата, социалната и териториалната кохезия“. Привърженичките на ДФТ са Австрия, Белгия, Естония, Франция, Германия, Гърция, Италия, Португалия, Словения, Словакия и Испания. Българя е сред противничките на данъка.
Източник от подкрепящите ДФТ страни заяви, че съпротивата на Великобритания има за цел „защитата на една доста богата квадратна миля“, имайки предвид лондонския финансов център. Франция и Германия са начело на подкрепата за ДФТ, тъй като политиците им го разглеждат като средство да се принуди финансовият сектор да понесе част от цената на икономическата криза.
По „ИЮ Обзървър“