Българското правителство подаде оставка, хвърляйки страната в политическа несигурност и тежко безпокойство за колебливата икономика. Премиерът Бойко Борисов съобщи решението си пред парламента след дни на улични протести, при които се стигна до кървави сблъсъци между полиция и демонстранти пред парламента снощи. "Всяка капка кръв е срам за нас", заяви Борисов. Сега предстоят предсрочни избори и смяна на правителството.
Не се очакваше конфликтният Борисов, който е бивш бодигард, треньор по карате и топ полицай, да подаде оставка, макар някои българи съвсем не хиперболично сравниха демонстрациите с Арабска пролет. Протестите в държавата-членка на ЕС започнаха заради увеличаването на цените на тока, но се разпространиха бързо, тъй като различни групи изразиха гнева си заради корупцията, авторитаризма на правителството, зле свършената работа и най-вече стагнацията на икономиката. Обратните завои в редица области - от енергетиката до околната среда, объркаха избирателите, разгневиха инвеститорите и подкопаха репутацията на Борисов като целенасочен лидер. Мнозина смятат, че ГЕРБ се намира не по-малко под влиянието на бизнес интереси от своите предшественици.
Борисов уволни финансовия министър Симеон Дянков в понеделник и предложи намаление с 8% на цената на тока във вторник, но това не успокои улицата. "Ширещата се бедност е основната причина зад протестите", казва Димитър Бечев, директор на офиса в София на Европейския съвет по външни отношения. "Сметките за ток са просто мотивът. ГЕРБ осигури фискална стабилност благодарение на усилията на Дянков, но приходите бяха в застой. Гневът се натрупа, смята се, че правителството е в плен на специални интереси и олигархични мрежи. Гневът се разпространи и в ударената от кризата средна класа, включително малкия бизнес и самонаетите лица, които бяха гръбнакът на ГЕРБ", допълни Бечев.
Макар мнозина българи да използваха социалните мрежи, за да отпразнуват оттеглянето на Борисов, непосредствената последица от оставката му е объркване. И когато димът се разсее, България ще остане с много стари проблеми - политически елит, смятан за отдалечен от народа и свързан със сенчести бизнес интереси, ниски доходи и бавен растеж. БВП нарасна само с 0,5% в последното тримесечие на 2012 г., оставяйки растеж за годината под 1%. Правителството прогнозира растеж на БВП от 1,2% тази година. Предсрочните избори сега изглеждат почти сигурни, освен ако дясноцентристкото правителство на партия ГЕРБ не извади някой заек от ръкава, за да ги предотвратят. ГЕРБ ще се изправи пред силно предизвикателство от трипартийната опозиция - социалистите от БСП, ДПС и либерално-консервативната партия около бившия еврокомисар Меглена Кунева. Макар доскоро ГЕРБ да водеше в социологическите изследвания, тази трипартийна коалиция сега се смята за най-вероятния резултат след изборите.
Като постижения на своето четиригодишно управление след категоричната си победа през 2009 г. ГЕРБ може да посочи успеха в намаляването на дефицита и поддържането на ниски нива на дълга, очаква се те да са съответно под 2% и под 20% от БВП, напредък в изграждането на инфраструктура с подкрепата на средства от ЕС. Но падането на Борисов беше поразително - малцина очакваха силният човек да подаде оставка под натиск преди края на мандата му. Ако ново правителство дойде на власт, Бечев смята, че е малко вероятен обратен завой в икономическата политика - БСП призова за край на режима на плоския данък в България, но потенциалните й партньори вероятно биха отхвърлили подобен ход. "Протестите може да изглеждат грозни, но дългосрочните последици от тях в действителност могат да се окажат положителни - повече прозрачност при регулаторите и да се надяваме, по-ясна регулаторна рамка за монополите в електроразпределението. От негативна страна продължаването на либерализирането на енергийния сектор е поставено под въпрос", казва Бечев.