На международната финансова и икономическа сцена се появи опасен феномен, който може да окаже силно негативно въздействие върху държавната политика. Нарича се реализъм. Действията на европейските лидери, които на срещата на върха в петък договориха първото свиване на бюджета на Брюксел, са просто поредният пример за новата тенденция. Под натиска на британския премиер Дейвид Камерън правителствата на страните членки сложиха таван от €960 млрд. за разходите до края на десетилетието. Това е значително под първоначално предложените от Европейската комисия (ЕК) €1,033 трлн.
Камерън побърза да провъзгласи победата си и може би има право. Единомислието му с германския канцлер Ангела Меркел по необходимостта от въвеждането на фискална дисциплина дава на британския премиер надежда, че ще намери полезни съюзници в предстоящите по-мащабни преговори по нов управляващ механизъм за ЕС. В дългосрочен план обаче съглашението едва ли е добра новина за еврото. Бюджетната сделка, която тепърва трябва да бъде одобрена от Европейския парламент, ограничава средствата на ЕС до 1% от брутния вътрешен продукт, доста под предложените от ЕК 3% от БВП през 90-те години като подходящо равнище за функционирането на валутното обединение. И така, постигането на тази компромисна финансова рамка в момент, когато еврозоната отново изглежда нестабилна след възстановяването на доверието през втората половина на миналата година, не е особено насърчително за поддръжниците на еврото.
Централните банки на Стария континент се безпокоят, че съживяването на финансовите пазари се случва отделно от все още мрачната икономическа реалност, т. е. налице е друга сфера на възможни трусове. Управителите на централните трезори дълго време прогнозираха, макар и неофициално, тежки развития, ако политиците продължат да се крият зад прославеното, но все още неизпитано обещание на ЕЦБ да направи „всичко необходимо“, за да подпомогне еврото. Сега бивш представител на 23-членния Управителен съвет на ЕЦБ заявява това открито. Атанасиос Орфанидес, бившият ръководител на централната банка на Кипър, който се оттегли от поста си през миналия май, е убеден застъпник за единната валута, вкарал островната държава в паричното обединение през 2008 г. Миналата седмица във Франкфурт обаче той заяви пред студентска аудитория, че суверенната криза разкъсва еврозоната и допълни: „Държавите с най-лоши макроикономически условия са с най-високите лихви, еврозоната само засили контрастите, вместо да ги смекчи.“ Макар да е поддръжник на опитите на ЕЦБ да стабилизира пазарите чрез нетрадиционни мерки в областта на паричната политика, Орфанидес казва, че спасителните намеси на банката се превръщат в причина правителствата да забавят собствените си структурни реформи. Това е невъзможна дилема за банката, допълва той. Вместо да спаси еврото, тя създава предпоставки за сериозни проблеми в бъдеще, като дава на правителствата измамно чувство, че всичко ще е наред.