Не е изненада, че Бойко Борисов призова да се гласува с „Не“ на референдума. Подобен ход можеше да се очаква, макар и да изглежда като поредна порция противоречивост в поведението на ГЕРБ и на неговия лидер. Това е опит да се минимизират щетите върху ГЕРБ от референдум по тема, която не е е особено приятна в предизборен контекст. Не мисля, че това сериозно ще повлияе върху изборния вот след няколко месеца.  Никой няма да спечели от една ниска избирателна активност на референдума – нито партиите, които призовават за бойкот, тъй като голяма част от тези, които няма да гласуват ще бъде не защото някой ги е призовал, а по съвсем други причини. Ще загуби в някакъв смисъл българската демокрация, която има шанс за първи път да упражни един инструмент на пряката демокрация, какъвто е референдумът. Еднозначно спечелил от референдума в политически контекст не може да бъде посочен. В друг план - спечелилите може би ще са някакви лобистки групи. В граждански план – ще загубим всички ние. Защото в близките 10 години едва ли ще има друг национален референдум. Ниската избирателна активност на референдума може да е знак за по-ниска избирателна активност на предстоящия парламентарен вот. И да сведе изборите до сблъсък на твърдите партийни ядра. Моите очаквания засега са на парламентарния вот да гласуват 3 млн. и 300 хил. души.  Което създава вероятност в парламента да влязат по-голям брой политически сили.