Водещите икономисти на Международния валутен фонд (МВФ) Оливие Бланшар и Даниел Лий работят върху специален доклад, който се спира на собствените им грешки при прогнозирането на последиците от въвеждането на строги мерки за икономии в европейските държави. „Анализаторите значително подцениха ръста на безработицата и отслабването на вътрешното търсене, свързани с фискалната консолидация“, се посочва в документа. След като бегло споменаха проблема през октомври в доклада на МВФ за глобалните икономически перспективи, сега Бланшар и Лий представят по-задълбочено обяснение, придружено от математически формули, за това къде са сбъркали в предварителните си оценки за ефекта от драстичното орязване на разходите в страни като Гърция, Португалия и Испания. Въпреки че разработката върви с предупреждение, че не представлява официална позиция на МВФ, тя все пак показва промяна на нагласите в базирания във Вашингтон кредитор, що се отнася до болезнените фискални мерки в Европа.
Темпото на бюджетните съкращения бе много по-бързо от предвиденото през 2010, а растежът по-бавен, така че т. нар. фискални множители (математически коефициент, който отразява въздействието на реформите върху икономическия растеж) се оказаха далеч по-високи от първоначалните сметки на специалистите в МВФ. Вместо да са близо до нулата, което означава липса на грешки, фискалните множители за 2010 г. бяха около 1,6. Моделът бе коригиран в следващите години. Сега фондът препоръчва по-малко редуциране на бюджета в Гърция и останалите преследвани от рецесия държави.
Пол Томсен, ръководителят на мисията на фонда за Гърция, вече предупреди миналия февруари за опасностите от прекалено суровото фискално затягане и поиска забавяне на темпото, с което се орязват държавните разходи. Междувременно шефът на МВФ Кристин Лагард започна да призовава в края на миналата година на Гърция да бъде предоставено повече време, както и за второ преструктуриране на държавния й дълг. Това обаче не са единствените гледни точки. Т. нар. Тройка, която осъществява мониторинг върху изпълнението на реформите в спасените страни, включва още Европейската централна банка и Европейската комисия. И двете институции продължават да настояват за бюджетни икономии. В Германия, която поема основната част от финансирането на повечето спасителни пакети, фискалната консолидация остава най-важното условие за изплащането на обещаните средства.