Всеки трети от българите има доверие в ГЕРБ, всеки пети – на БСП
Няма съществена промяна в политическите настроения на българите към края на август, сочат данните от редовното месечно социологическо проучване на «ББСС Галъп интернешънъл», проведено по поръчка на в. «Класа» . България претърпя сериозен неуспех в отношенията си с ЕС и за това според общественото мнение са отговорни основно управляващите.
Марчела Абрашева, „Галъп интернешънъл“, специално за „Класа“
Няма съществена промяна в политическите настроения на българите към края на август, сочат данните от редовното месечно социологическо проучване на «ББСС Галъп интернешънъл», проведено по поръчка на в. «Класа» . България претърпя сериозен неуспех в отношенията си с ЕС и за това според общественото мнение са отговорни основно управляващите. В същото време значим спад на подкрепата за тройната коалиция не се регистрира, няма и прилив на ентусиазирани гласоподаватели към опозицията. Изследването регистрира обаче няколко индикативни промени в сравнение с юни и юли, които не са в полза на управляващите:
Доверието в премиера Станишев е около 23%. Спадът от пролетта насам е с около 4%-5%, но по-същественото в случая е, че доверието в премиера все повече се стеснява до процентите на собствената му партия /21%/. Рейтингът на воденото от него правителство е по-нисък – 15%, което и без по-нататъшен спад е близо до най-долната възможна точка. Основната критика към премиера и правителството е, че им липсва решителност и резултатност в действията. Управляващите определено не успяха да убедят публиката, че в следващите месеци ще настъпи позитивен обрат в отношенията с ЕС по повод европейските фондове. Въобще засилва се усещането, че тройната коалиция няма да направи нищо по-съществено до края на мандата си. Раздаването на коледни добавки и пенсии не се брои, доколкото то по-скоро разделя, отколкото обединява обществото в оценката му за управляващите.
Доверието в ГЕРБ се стабилизира на около 35% от пълнолетните българи след известни колебания надолу. В предпочитанията за гласуване партията на столичния кмет Бойко Борисов запазва преднина с около 7%-8% пред БСП.
Преднината на ГЕРБ обаче не дава гаранции за убедителна изборна победа, доколкото значителна част от симпатизантите на ГЕРБ са хора, които рядко гласуват. Защото са млади, политически незаинтересовани или и двете. Социалистическата партия поддържа процент доверие около 21% и е стабилна засега сред традиционните си поддръжници: значителна част от поколението на 50-60-годишните, които като правило гласуват. Дори ако не са ходили на почивка със средства от прословутия бюджетен излишък.
Очертава се тенденция ГЕРБ да привлича все повече десни избиратели. Данните сочат, че малко над половината от определящите себе си като «десни» имат доверие на ГЕРБ. Този процент се покачва. Расте и относителният дял на десните избиратели – до 40%, които заявяват, че ще гласуват за ГЕРБ.
Остава неизвестно до какво ще доведе затоплянето в отношенията между лидерите вдясно и Бойко Борисов, но в очите на десните избиратели ГЕРБ изглежда все повече не просто като възможен партньор, а като алтернатива на традиционните десни партии. Съответно намаляват позитивно настроените към ГЕРБ сред червените симпатизанти.
Рейтингът на политиците не търпи съществени изменения, продължава да го оглавява Първанов, следван плътно от Борисов. Това са единствените политически фигури в страната, които се ползват с одобрението на поне половината граждани и при които одобрението все пак е по-високо от неодобрението. От друга страна, Иван Костов и Ахмед Доган отново са начело в списъка на най-недолюбваните политици.
Рейтингът на основните институции също не се променя особено. Лидерът по обществено доверие с над 55%, обаче е институция, която се намира извън страната: Европейската комисия. А и въобще органите на ЕС като сборен образ.
По-нататък, има известно успокоение в икономическите нагласи на българите: опасенията за галопираща инфлация и възможно буксуване в икономиката са леко притъпени. Мнозинството анкетирани продължават по традиция да оценяват негативно икономиката на страната, но все пак растат умерено-позитивните очаквания за ръст на личните доходи.
Изследването е проведено през първите десет дни на август, национално представително е и обхваща 1005 избиратели чрез пряко интервю по домовете. Един процент от извадката отговаря на 58 хиляди души, максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на „Галъп интернешънъл” в България от 1992 година.