Въвеждаме регистър на замърсители, защото Брюксел поиска, а не защото нашите чиновници са осъзнали необходимостта от това. В резултат администрацията отново получава контрол, тъй като задължава бизнеса да прави мониторинг на замърсяващите въздуха и водата вещества. От друга страна, администрацията улеснява работата си, тъй като ще получава информация директно от източника. За бизнеса това ще е също по-лесно. Компаниите ще могат да правят равносметка на замърсителите, които цапат околната среда благодарение на тяхната дейност. Дотук добре. Всяка регулация обаче трябва да се изпълнява според изискванията, а не да създава възможност за влияние на едната страна върху другата, както това става сега с комплексните разрешителни. Тромавата игра на искащ и получаващ отегчава бизнеса и затруднява работата му. Особено когато контролът е избирателен, а решенията се взимат централизирано. Ако не беше така, отдавна трябваше всеки от нас да знае с какво точно ни трови едно предприятие, пък било то голямо като „Кремиковци“. Защо чак сега изграждаме подобни системи? Защото ни напомниха от Брюксел. Само дано не се окаже, че сме си заложили твърде високи изисквания и пак не можем да се вместим в сроковете.