Алън Блайндър В. „Ню Йорк таймс“ Ясно е, че има сериозни различия между икономическите политики на двамата сенатори в президентската надпревара на САЩ. Маккейн предлага нови данъчни облекчения за богатите, а Обама иска да намали налога за бедните и средната класа. Двамата са на противоположни позиции и в други области, като здравеопазването и енергетиката например. Подобни разногласия едва ли са изненада за някого. От самото си съществуване демократите и републиканците се придържат към различни икономически подходи. Всъщност нещата датират дори по-отдавна – спомнете си само случая Хамилтън срещу Джеферсън. Много от американците знаят, че двете партии традиционно се разминават в определени сфери на политиката си. Малко хора обаче са запознати с два важни факта от ерата след Втората световна война. И двата са брилянтно описани в книгата „Неравна демокрация“ на проф. Лари Бартълс, преподавател по политически науки в Принстън. Като вникнат в тях, избирателите ще са в състояние да разберат какво е поставено на карта в изборите през ноември от икономическа гледна точка. Наричам първия факт „Великото партийно разделение при растежа“ Простичко казано, икономиката на САЩ е растяла с по-бързо темпо, когато президент е бил демократ. Яркият контраст между благодатните години при Клинтън и потискащата ера на Буш е добре известен, защото споменът е още пресен. Примерът е малко краен, но не и нетипичен. От 1948 г. до 2007 г. републиканците са прекарали общо 34 години в Белия дом, а демократите - 26. Данните за периода показват, че при републиканците средният годишен растеж на реалния брутен национален продукт е бил 1,64% на глава от населението, а при демократите - 2,78%. За период от 8 години тази разлика от 1,14 пункта ще доведе до допълнителен ръст на приходите на всеки човек от 9,33% при управлението на демократите - доста над потенциалната полза от всяко данъчно облекчение. В исторически план разликата в икономическите резултати от управлението на двете партии е голяма и доста изненадваща, тъй като президентите имат ограничено влияние върху икономиката на страната. Повечето икономисти ще ви кажат, че политиката на Федералния резерв и цените на петрола (споменаваме само два от многото фактори) са много по-значими от фискалната политика. Но както неизменно ни предупреждават проспектите на взаимните фондове, миналите резултати не са гаранция за бъдещи успехи Подобно на фактите, очертаните от статистиката тенденции са нещо доста упорито и е по-разумно да не залагате срещу тях. С втория значим исторически факт, който можем да наречем „Великото партийно разделение при неравенството“, се занимава книгата на проф. Бартълс. Неравенството на доходите в САЩ непрестанно нарастваше през последните 30 години – тревожно развитие, което най-сетне достигна до съзнанието на обществото. Проф. Бартълс обаче открива поразителна статистическа зависимост. В разглеждания период от 60 години неравенството се е задълбочавало сериозно при президентите републиканци и е намалявало слабо при демократите, така че като цяло пропастта между хората с различни доходи се е увеличавала. Лошата новина за бедните американци е, че републиканците са спечелили пет от последните седем избори. „Великото партийно разделение при неравенството“ не засяга само бедните. За да добие по-детайлна представа, проф. Бартълс се спира на следвоенната епоха, като изучава нарастването на доходите в пет сегмента от разпределението им. В първия сегмент като коректив се избира ниво на доход, при което 20 на сто от всички семейства се класифицират като по-бедни, а 80 на сто като по-богати. По същия начин се процедира при 40-, 60-, 80- и 95-процентна граница. Оказва, се 95-процентната граница е най-добрата разделителна линия между богатите и небогатите, която данните позволяват на проф. Бартълс да изследва (това между другото е доста под прага от $5 млн., който Маккейн шеговито посочи като определение за богатите. Всъщност е по-близо до $180 000). Според книгата на професора, когато президентът е бил демократ, семействата с по-ниски доходи са отчитали малко по-бърз ръст на приходите си в сравнение с по-заможните домакинства, което означава, че неравенството е намалявало. При управлението на републиканците обаче доходите на богатите са растели много по-бързо, а неравенството на доходите е растяло. Данните на Бартъс показват също така, че най-богатите 5% от семействата са имали почти еднакво благополучие при мандат на републиканците и на демократите (1,90% срещу 2,12% годишен растеж на доходите). Тази група хора няма кой знае какъв интерес към икономическата полемика на изборите. Залозите обаче са огромни за по-бедните. Семействата, от които по-бедни са само 20% от населението, са живели много по-зле при републиканците, отколкото при демократите (0,43% срещу 2,64% годишен ръст на доходите). Осем години на растеж при годишно темпо от 0,43% увеличава приходите на едно домакинство с едва 3,5%, докато при темп от 2,64 на сто – резултатът е 23,2% Какъв е източникът на тези големи различия? В ранната фаза на изследвания период (т.е. годините преди управлението на Рейгън) „Великото партийно разделение при растежа“ е причината за по-голямата част от „Великото партийно разделение при неравенството“, тъй като бедните се справят сравнително по-добре при икономика с висок растеж. След президентството на Рейгън обаче различията в растежа са по-малки, а данъците и политиката за преразпределение на богатство изиграват голяма роля. Знаем например, че републиканците традиционно прибягват до големи данъчни облекчения за по-заможните социални групи, докато демократите са против тях. Освен това демократите винаги са били по-склонни да вдигат минималната работна заплата, а републиканците са по-враждебно настроени към синдикатите. Двете големи партийни разделения подсказват, че ако историята е някакъв надежден индикатор, една победа на Обама през ноември ще доведе до по-бърз икономически растеж с по-малко неравенство, а триумф на Маккейн ще означава по-бавен икономически растеж и задълбочаване на неравенството. Та коя част от менюто на Обама не ви допада?