В. "Новая газета" Обявил, че Русия признава независимостта на Абхазия и на Южна Осетия, президентът Дмитрий Медведев веднага поясни, че "нищо не ни плаши, включително перспективата за Студена война". Ако европейските ни партньори се "успокоят" - чудесно. "Ако пък изберат конфронтационния сценарий, какво пък, случвало се е да живеем в различни условия, ще го преживеем някак", каза Медведев. Западните лидери явно също са готови за това. Задачата им естествено не е лесна. Тръгне ли обаче процесът, на практика ще е невъзможно да бъде спрян. Ако страните от Запада стигнат до съгласие, че действията на Русия в Грузия са "абсолютно неприемливи", както се изрази германският канцлер Ангела Меркел, натискът и санкциите ще нарастват по всички фронтове. Москва е убедена, че другите държави чакат само да хвърлим открито предизвикателство на Америка, че нахлуването в Грузия ще утвърди най-сетне желания многополюсен характер на днешния свят. Премиерът Владимир Путин представи пред изумения кореспондент на Си Ен Ен още един твърде популярен сценарий - според него републиканците, управляващи в САЩ, са организирали цялата история с войната в Грузия, за да наложат свой човек за приемник на Джордж Буш. За нашите мечтатели се очертава твърде неприятно събуждане. Разединен преди, днес Западът е учудващо сплотен, а "жалката" НАТО, която нашият Дмитрий Рогозин неотдавна сравни с филателно дружество, внезапно изпрати в Черно море многонационална ескадра за маневри и превоз на хуманитарна помощ за Грузия. Ескадрата впрочем е сравнително малка за натовските мащаби - десетина и нещо вимпела (към два процента от общата военноморска сила на пакта), но и тя многократно надхвърля по сила днешните остатъци от нашия някогашен Черноморски флот. НАТО преоткри обичайния си враг Нашите лидери може да са забравили, но миналия път страната ни зле си изпати от Студената война - Съветският съюз бе разорен и се разсипа на парчета. След 2001 г. НАТО не се представи като твърде ефикасна организация за борба срещу ислямския тероризъм, но възпирането на Русия (СССР) си е нейна цел от самото начало и няма нужда да се измисля нищо ново. Нахлуването на Русия в Грузия, отказът да се изпълни обещанието за бързо изтегляне на войските, дадено на френския президент, фактическата анексия на Абхазия и на Южна Осетия, обещанието на Медведев занапред да нанасяме аналогични "съкрушителни удари", щом някъде бъдат заплашени наши граждани и миротворци - всичко това видимо възражда военната заплаха от Изток в очите на Европа. И ето че виждаме как старата НАТО отново добива цел и смисъл, открила обичайния си враг. Признаването на грузинските сепаратистки региони за независими не е само незаконно според западните представи, то е аморално и несправедливо. Фиктивните референдуми за независимост в Абхазия и в Южна Осетия нямат значение и изобщо не отразяват народната воля, тъй като грузинското население не взе участие в тях. Много ще е глупаво да очакваме, че Западът лесно ще се "успокои" и ще се примири с всичко това. Срещу Русия сплотяват днес редици леви и десни, реалисти и идеалисти, "стара" и "нова " Европа, неутрална Скандинавия, Америка и Япония. Надеждата на московските управници за многополюсен свят излезе куха. И Китай, и Иран, и руските съюзници от Организацията на Договора за колективна сигурност и от ОНД решиха засега да останат настрана и да гледат как Москва сама ще си сърба попарата. За тези страни всъщност е изгодно, че Западът, изцяло съсредоточен върху Русия, ще обръща по-малко внимание на техните лудории. Заседанието на Шанхайската организация миналата седмица в Душанбе на пръв поглед подкрепи усилията на Русия за мирно уреждане на конфликта, но по инициатива на Китай официално бе потвърден и принципът за териториална цялост на Грузия - с което явно бе осъдено признаването на Абхазия и на Южна Осетия за независими. Политическата изолация на Русия става вече факт. На тази основа САЩ и водещите страни от Запада ще могат занапред да градят съответната финансово-икономическа и технологическа изолация. Междувременно имат възможност да създават по редица направления военни заплахи от различен характер, за да накарат Русия да изстисква възможно повече крайно ограничените си ресурси, да ги прахосва в безсмислени опити да реанимира съветския военнопромишлен комплекс и да постигне самодостатъчност в технологическата, продоволствената и в други сфери. Тази стратегия разруши Съветския съюз, а Руската федерация може да бъде победена още по-бързо.