Цената на петрола може да остане нестабилна и през другата година, смятат анализатори, поради опасенията, че способността на Саудитска Арабия да измъква световния пазар от неочаквани прекъсвания на доставките намалява. Саудитска Арабия и някои по-малки производители на петрол в Персийския залив успяха да покрият недостига в последно време, но анализаторите са все по-скептично настроени по отношение на това, дали тези държави имат достатъчно свободен капацитет, за да предпазят западните потребители от нов петролен шок. „Буферът за справяне с недостига на доставки изглежда прекалено малък, особено на фона на засиления геополитически риск в Близкия изток и Африка“, съобщи Deutsche Bank в доклад от петък. До средата на този месец договорите за суров петрол „Брент“, който е най-широко използваният сорт петрол в световен мащаб, се повишиха до близо $117 за барел, което е с 28% повече от края на юни след възобновилото се напрежение във връзка с иранската ядрена програма и убийството на американския посланик в Либия.
Тази седмица израелският премиер Бенямин Нетаняху силно разкритикува САЩ за това, че не са предприели повече мерки за прекратяване на иранската ядрена програма, което породи нови опасения на петролните пазари, че страната може едностранно да бомбардира Ислямската република, за да разруши ядрените й съоръжения. От началото на годината зачестиха заплахите от страна на Иран, че ще отвърне на евентуално нападение, като затвори Ормузкия проток в Персийския залив, през който преминават близо 20% от всички петролни доставки. Наред с иранската ядрена програма гражданската война в Сирия също може да дестабилизира региона. Всичко това идва на фона на намалените наполовина петролни доставки от Иран, които в момента се равняват на един милион барела на ден поради санкциите от Европа и САЩ срещу Техеран.
Пазарите обаче реагираха положително на обещанията на Саудитска Арабия за увеличаване на производството, което помогна на цените на суровия петрол „Брент“ да се понижат миналата седмица. В понеделник суровият петрол „Брент“ се понижи с $1,61 за барел или 1,4% до $109,81. Доминиращата позиция на Саудитска Арабия означава, че тя е един от малкото производители, които могат да увеличат значително добивите си без предварително предупреждение. Страната изнесе по-големи количества по време на кризата с Либия през 2011 г. и 2012 г., за да компенсира спрения износ от Иран, като увеличи обема на добивания от нея петрол до нива, невиждани през последните тридесет години. Министърът на петрола на Саудитска Арабия Али ал-Наими неколкократно опроверга опасенията, че свободният капацитет на страната няма да е достатъчен да покрие голямо прекъсване на доставките. Но експертите са скептично настроени за това дали така нареченият swing-producer (т.е. производител, изнасящ на пазара “последния” барел петрол, и определящ по този начин неговата цена) ще има достатъчно свобода на действие да компенсира подобно голямо прекъсване. Според Международната агенция за енергията (МАЕ), свободният капацитет на Саудитска Арабия, т.е. устойчивият буфер от наличен петрол, който страната може да предостави без предварително предупреждение в случай на нужда, беше малко под 2 милиона барела на ден миналия месец, което е с 12% по-малко от същия период миналата година, когато либийското производство буквално спря. Освен това Саудитска Арабия използва все повече и повече свой собствен петрол. През юли - месеца, когато Европейският съюз въведе пълно ембарго на иранския петрол, кралството всъщност намали износа на петрол и кондензати със 7% на месечна база, смятат от Joint Organization Data Initiative, която представлява опит за прозрачност на петрола чрез използването на данни, предоставени пряко от правителствата.
Част от спада се дължеше на рекордно високите количества петрол, използвани от Саудитска Арабия това лято, тъй като икономическият ръст стимулира вътрешното потребление. „Саудитските обещания за увеличение на доставките за пазарите не са много достоверни, като се има предвид, че предполагаемото увеличение идва след рязък спад на износа“, коментира в изследване в петък швейцарската консултантска агенция Petromatrix. В същото време се подновиха страховете за прекъсване на либийските доставки, тъй като гражданската война спря добива на 1,6 млн. барела на суров петрол на ден миналата година. Американците обвиняват „Ал Кайда“ за убийството на американския посланик Крис Стивънс в Бенгази на 11 септември. Случилото се напомни, че дори производството да се върне на близки до нормалните нива, ситуацията в страната далеч не е стабилна. Много експерти твърдят, че опасенията за сигурността може да затруднят завръщането на чуждестранни работници, от които има нужда, за да се увеличат добивите. Международните петролни компании „като цяло започват да променят схващанията си за сигурността в Либия от периодично насилие до мнението, че Либия ще се сблъска със системна нестабилност“, заяви Джеф Портър, консултант за риска, който работи за чуждестранни компании в Северна Африка. „Смъртта на посланик Стивънс ще затвърди още повече тази представа“, допълни той.


По в. „Уолстрийт джърнъл“