Когато става въпрос за президентската надпревара в САЩ, загубата на Уолстрийт като подкрепа означава загуба на изборите. Довиждане, Мит Ромни, всичко приключи, пише Дейвид Уейднър. Знам, знам, мнозина ще ме нарекат либерален наивник, говорител на Барак Обама, апологет на демократите и т.н. Няма значение. Можете да не споделяте мнението ми, но фактите говорят сами, а с историята не може да се спори. Реалността е, че Ромни изостава, а близкото минало показва, че с наближаването на президентските избори Уолстрийт (като събирателно понятие за секторите на ценните книжа, банкирането, застраховането и недвижимите имоти) обикновено е на страната на победителя. Това не означава, че Ромни, който дължи професионалното си извисяване на дяловия фонд Bain Capital, и Пол Райън, който преди време се бореше част от данъците за социално осигуряване да бъдат превърнати в персонални инвестиционни сметки, не са по-близки до финансовата индустрия като идеология. Не означава също, че инвеститорите, които изповядват фискално консервативни принципи, са загърбили Ромни в полза на Обама. Означава обаче, че Ромни продължава да изостава във важни сблъсъци. Той има пасив от поне пет процентни пункта в ключови щати като Охайо, Флорида и Вирджиния според последните проучвания. Уолстрийт иска да подсигури залозите си, да си купи влияние и да застане на печелившата страна, така че трябва да направи избор – да подкрепи победителя или губещия.
Финансовият сектор винаги е избирал победителя. Така беше през 1996 г., 2000 г. и 2008 г., когато президентите Клинтън, Буш и Обама отчетоха вълна от дарения за кампанията си точно преди изборите по данни на Федералната избирателна комисия. Най-близко до изключение от правилото бе 2004 г., когато претендентът на Демократическата партия Джон Кери започна да получава повече средства от Уолстрийт в последните седмици преди вота. Причината бе в оспорваната надпревара с несигурен изход. Дори при това положение обаче президентът Буш събираше два пъти повече дарения, след като по-рано съотношението бе 3 към 1. 
Тази година върви по подобен сценарий. Ромни е набрал $28,6 млн. от поддръжници в финансовия сектор, застраховането и недвижимите имоти. За Обама сумата е $12,2 млн. до 21 август, но разликата се сви значително след това. Досега Ромни бе финансиран основно от Уолстрийт. Петте най-сериозни донора за кампанията му са лица и организации, свързани с Goldman Sachs Group Inc., J.P. Morgan Chase & Co, Morgan Stanley, Bank of America Corp и Credit Suisse Group AG, според Opensecrets.org. Обама обаче набира скорост, като през август привлече $114 млн., над 40% повече от сумата за юли. Ромни, на свой ред, е получил $111 млн., грубо колкото през всеки от летните месеци. Има и други признаци, че Уолстрийт залага на Обама в момента. Изготвяният от LPL Financial индекс Wall Street Election, който следи представянето на акциите от секторите, смятани съответно за обвързани с демократите или републиканците, мина силно в полза на либералите от юни насам. Intrade, фючърсен пазар за инвеститорите, които искат да спечелят от играта с подобни вероятности, поставя Обама като фаворит с 66,3%, близо 10 процентни пункта подобрение от средата на юни.
Отношение към темата има и прогнозата на Intrade за 7,35% вероятност от изпадане на САЩ в рецесия в края на годината, 75,8% шанс Dow Jones Industrial Average да приключи 2012 г. около 13 000 пункта и 16,3% за излизане на страна от еврозоната – все върхови или близки до върхови равнища за годината. Междувременно проучване на телевизия Си Ен Би Си сред професионалисти на Уолстрийт, публикувано на 12 септември, поставя коефициента на Обама за победа на 2  към едно. “Нарича се хеджиране на залозите и показва, че дори Уолстрийт да се оплаква от победа на Обама, очевидно не очаква търговията да замръзне, а частната индустрия да бъде моментално национализирана с началото на втория мандат за сегашния президент”, пише Марк Гонглоф от „Хъфингтън пост“.
Нещо повече, Обама се отнася по-добре с финансовия сектор, отколкото който и да било е склонен да признае – ниски лихвени проценти, спасявания, облекчаване на паричната политика, разводнени регулаторни правила и почти никакво преследване на наказателна отговорност за престъпленията от времето на кризата. Дали Ромни би бил още по-благосклонен? Вероятно. Ще спечели ли? Повечето залози са за обратното.

По “Маркет уоч”