„Левски“ пропусна уникален шанс да се класира за груповата фаза на Шампионската лига. Разочарованието от това е още по-голямо, тъй като „сините“ футболисти имаха късмета да им се падне за съперник един изключително слаб отбор и бяха елиминирани от него след ужасна игра. Второто полувреме на реванша срещу БАТЕ в Борисов показа безпомощността и непрофесионализма на българския отбор. Левскарите играха ужасяващо срещу 10 никому неизвестни футболисти, не създадоха нито едно голово положение, а в последните 10 минути, вместо да натикат съперника в полето му, не можаха да организират и една свястна атака. Така „Левски“, който преди 2 години се класира за Шампионската лига, а преди това стигна до 1/4-финал в турнира за Купата на УЕФА, вместо да се развива, се срива. Явно е, че нещата са далеч от така прокламирания голям професионализъм в клуба. Спортният провал на „Левски“ обаче е и логично следствие на моралния срив. Едно от най-привлекателните неща в спорта е феърплеят – честната игра и уважението към съперника. Във второто „Левски“ се провали, и то на ниво собственик. Да наречеш дори и най-скромния отбор заводски или пък да демонстрираш неуважително пренебрежение и към най-закъсалата държава, е не толкова рисковано, колкото проява на много лош вкус в модерния свят. И какво излиза сега, ако използваме „заводската“ лексика? Щом „Левски“ отпадна от Борисовския автомобилно-тракторен електрозавод (БАТЕ), то значи ли, че „сините“ играчи и началниците им са едни футболни комбайнери?... Въпрос за размисъл за г-н Батков.